It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

10

-Еее, слушам ви.- каза, за може би десети път, Найл и потропваше с крак по пода. Чакаше ни да започнем с разказа си, но ние с Лиам спорихме, като си изпращахме погледи, кой да разказва и както винаги, Лиам победи и аз бях тази, която трябваше да обясни на русокосия за какво, по дяволите, става въпрос.

Поех си въздух и погледнах синеокия, който все още тропаше с крак по пода и ме гледаше, чакайки да започна вече.

Започнах да разказвам всичко от начало. Найл ме слушаше внимателно, беше съсредоточен. Сбръчкваше чело, когато говорех за Джон и какво прави той. Найл беше все по-учуден и все по-учуден от това, което съм преживяла. Ставаше от дивана, хващайки се за главата и задаваше въпроса "Какво" постоянно. Беше шокиран. А когато приключих с обясненията, Найл стоеше и ме гледаше ококорено и не мърдаше.

-Това, истина ли е?- попита шокиран. Кимнах.

-За жалост, да.

-Божичко!- зарови пръсти в косата си, дърпайки я.- Това е ужасно!- поклати глава.- Как мога да ти помогна?- попита, а аз все повече се учудвах от държанието му тази вечер. От гадняр се превръщаше в... в сладък ангел. Как е възможно...?

-Лиам каза, че се имаш най-много с мениджърите ви. И... нататък не знам- засмях се и погледнах към Лиам.

-Да. Ще може ли да говориш с Модест, да им уредиш среща с Лив? Наистина искам да й помогна да разкараме Джон.- каза Лиам.

-Добре. Ще говоря. Нямате никакъв проблем.- каза русокосия, усмихвайки се.

-Но Найл, без да казваш на никого.- каза Лиам и му намигна.

-Не се притеснявайте!

-И Найл.- казах тихо, а русокосия погледна към мен.- Благодаря ти!- кимнах му, а той само се усмихна.

* * * * *

Найл и Лиам ми предложиха да остана при тях и за вечерта. И без това утре трябваше да дойда, за да започнем работа по песента. И аз се съгласих.

Не е за вярване колко бързо можеш да промениш мнението си към даден човек. Отначало мислех Найл за самовлюбен, надут идиот, член на известна бой банда с невероятни хора в нея, освен русокосия. Но явно съм прибързала с заключенията. А сега виждам Найл в съвсем друга светлина. Забавен, срамежлив и не дава на никого да му пипа храната. Един ангел със невероятни сини очи.