It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

15

С Найл и Лиам излязохме от къщата ми и тръгнахме към колите, които бяха паркирани в гаража. Отключих моята и отворих вратата на шофьорското място, поглеждайки към момчетата в момента, в който Найл отваряше вратата на неговата кола.

-Какво правиш, Найл? Нали с моята кола?- попитах, а русокосия се обърна и ме погледна.

-Не, с моята.- каза.

-Глупости, оставяй я тук, отиваме с моята.

-Нее, хайде, качвайте се в моята.-каза. Намръщих се.

-Накрая аз ще отида, ще взема ключовете от колата на Луи и ще отидем с неговата.- включи се Лиам.- Сериозно, какво значение има, с коя кола отиваме?- попита.

-Не знам. Но отиваме с моята.- казах и скръстих ръце.

-Охх, добре. Само, защото съм джентълмен, ще те оставя с да победиш и да отидем с твоята.- каза и затвори вратата на колата си, заключвайки я.

-Да бе. Джентълмен.- промърморих и се качих на шофьорското място.

-Ейй, чух те.- извика и се качи в колата на мястото до мен. Лиам влезе също, настанявайки се на задните седалки и аз потеглих към студиото.

* * * * *

-Здравейте момчета, аз съм Джон, а това е Питър и ние сме мениджърите на Оливия. Тя не ни информира, че и вие ще дойдете.- усмихна се дразнещото същество, показвайки онези два реда бели зъби. Ха. Видяхте ли го? Правим се вече на мили пред другите, но ако знаеше, че тези две момчета знаят за долните му изявления пред мен, мисля, че ще се хвърли от някой мост. Но сега като се замисля.. Да това е добра идея.

-Здравейте.- усмихна се леко Лиам. Знаеше как да бъде мил с другите, дори да знае за гадните му тайни, но Найл... Ха ще извинява, но той буквално не може да си крие емоциите. Гледаше Джон толкова намръщено, че имах чувството, че всеки момент ще скочи и ще му нарита задника, че чак синини ще останат. Не че аз ще го спра де. Както и да е. Наложи се да го удрям скришом от другите няколко пъти, за да се съвземе, но вместо това си го получавах обратно, естествено съвсем леко. Колкото и в лошо настроение да беше Найл, никога не би посегнал на жена. А това сега е просто закачка, която ми подсказва да спра да го удрям. Но какво да направя? Да го оставя да се разкрие, че знае всичко ли? Ха. Това звучи все едно сме някакви шпиони и имаме мисия. И, по дяволите, не е за вярване за какво си мисля точно в този момент...