It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

29

A/N

Еййй, това е новата глава, хорицааа!!! Надявам се да ви хареса и наистина се надявам да коментирате. Искам да разбера мнението ви как се развива историята ми! :)  ♥

Приятно четене! ♥

***

 -Шматкиии, къде сте?- извика Найл, щом влязохме в дома му.

Съблякох якето си, същото което направи и Найл, закачвайки ги на закачалката отстрани на вратата. Тръгнахме по коридора напред и завихме надясно, влизайки в хола. Всички се бяха събрали там и се смееха на нещо. Но едно момиче превлече вниманието ми. Беше с дълга руса коса и много красиви сини очи. Седеше до Зейн и му говореше нещо. Веднага разбрах, че това е годеницата на Зейн.

-Периии- извика Найл и тръгна към нея с разтворени ръце.

-Русокоско, как си?- попита тя, прегръщайки го.

-Много съм добре, ти? Кога пристигна?- попита я той.

-Преди малко дойдох.- засмя се тя, а след това погледна към мен. Усмихна се.- Здравеййй, ти си Лив, нали? Гаджето на Найл.- каза Пери, тръгвайки към мен.

-Точно така.- усмихнах се и й подадох ръка да се здрависаме, а тя направо си ме прегърна. Доста е жизнерадостна.

-Лив, какво ти има?- попита Хари. Погледнах към него след прегръдката с Пери.

-Какво да ми има?- попитах и започнах да опипвам лицето, косата и дрехите си.

-Не, не, имам в предвид... изглеждаш ми тъжна. Случило ли се е нещо?- попита. Аз вдишах и издишах, поглеждайки към Ел, която седеше в скута на Луи и гледаше към мен. Но когато погледите ни се срещнаха, погледна на другата страна.

Върнах погледа си към Хари и се насилих да се усмихна.

-Нищо ми няма, Хари. Просто съм изморена. И за това ще се кача горе в стаята да си почина. Вие си поговорете. Беше ми приятно да се запознаем, Пери.- казах.

-На мен също, Лив.- усмихна се тя. Погледнах всички за последно и тргнах нагоре по стълбите, но чух гласа на Найл и спрях.

-Ще дойда с теб.- каза. Кимнах и влязох в стаята.

*****

Гледна точка на Найл

Събудих се от гласове в коридора, които след малко заглъхнаха. Сега единственото нещо, което се чуваше бе диханието до мен. Лив все още спеше сладко, сладко. Беше увила краката си около моите, а едната й ръка беше поставила на корема ми.

Тъкмо си мислех как да стана, без да я събудя, тъй като ужасно много ми се ходеше до тоалетната, когато на вратата се почука и вместо да открехнат вратата като нормалните хора, те я отвориха със замах, като в стаята влязоха Пери и Зейн.

Лив се събуди и погледна доста начумерено двамата натрапници. Погледнах към Зейн и повдигнах вежда.

-Хайде ставайте, стига сте спали вече.- каза Пери.- Лив, вдигай си задника и тръгвай към мола. Веднага.- каза, бутайки Лив. Тя измрънка нещо и се зави през глава.

През това време докато Пери се опитваше да вдигне Лив, аз се изправих и Зейн ме придърпа в коридора.

-Какво става?- попитах.

-Пери научи, че Лив и Ел са скарани и я знаеш каква е, веднага измисли план как да ги сдобри. Сега ще отидат на пазар, а през това време ние трябва да излезем и да отидем да купим някаква храна. Ел ще остане тук, заедно със София, а когато момичетата приключат, Пери ще върне Лив, а тя ще дойде при нас. София трябва да ги накара по някакъв начин да си говорят.- обяси Зейн.

-Лол. Да се надяваме, че ще се получи, защото както знам, Ел не иска да разговаря с нея.

-Ще се получи, спокойно.- каза Зейн, потупа ме по рамото и слезе на долния етаж.

Влязох в стаята, където Лив вече се обличаше, а Пери недоволстваше, че се бави прекалено много. Усмихнах се на Пери и й показах палец нагоре в знак, че съм съгласен с плана, тя ми намигна и продължи да врънка Лив да побърза. Засмях се и отидох да целуна Лив, пожелавайки й приятно пазаруване, след което влязох в банята за един душ.