It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

28

-Какво правите тук?...

Ел погледна и двете ни, кръстосвайки ръце пред гърди. Гледаше ме намръщено и леко поклащаше глава, но след това погледна и към София, повдигайки лявата си вежда.

-Какво искате?-попита отново.

-Как какво искаме?- София проговори.- Знаеш ли как се притеснихме. Излезе така набързо от къщата без да кажеш нищо.

Ел изпуфтя и взе чантата си от пейката, идвайки до нас.

-Имах нужда да помисля.- каза и ме погледна, а в очите й се четеше отново разочарование.

-Ел, виж...-започнах, но тя ме спря, вдигайки ръката си. Сълзи вече напираха в очите ми.

-Не ми се оправдавай Лив. Много ме нарани. Мислех, че сме приятелки.-прошепна.

-Ел, моля те...- но тя не каза нищо повече, просто хвана София под ръка и тръгнаха. Соф се обърна и каза с устни "Съжалявам", а след това продължи с Ел по пътечката нагоре.

Седнах на пейката и се загледах в бистрата вода на езерото, което сега блестеше от лъчите на слънцето. Залеза настъпваше. Слънцето се скриваше и скоро щеше да се стъмни.

Въздъхнах и облегнах глава назад. Главата ме болеше от толкова много мисли. Имах чувството, че всеки момент ще гръмне.

Какво ще правя сега? Ел дори не иска да ме погледне, камоли пък да ме чуе. Как ще си оправя отношенията с нея? Няма да издържа дълго време да гледам как ме избягва. Чувствам се ужасно, че не й споделих. Аз сама съм си виновна. Сама се докарах до това положение.

Подсмърчах и бършех сълзите си, които капеха от лицето ми, когато чух шум зад мен. Изправих се и погледнах човека зад мен.

-Лив, какво правиш по това време тук и то сама?- попита русокосия ми ирландец.

-Найл.- казах, отивайки до него, прегръщайки го. Той целуна челото ми и погали едната ми буза, казвайки ми да се успокоя.- Тя дори не иска да ме изслуша, Найл. Какво ще правя?- попитах през сълзи.

-Шшт. Спокойно, мила. Всичко ще се оправи, нали? Просто и дай малко време.- каза той и ме погледна в очите. - Успокой се.- каза и съвсем невинно докосна устните си с моите. Усмихнах се.

-Благодаря ти, че си до мен в този момент. Много те обичам.- казах.

-Аз също много те обичам.- каза и ме целуна отново.- Но сега нека да тръгваме, стана много късно.- усмихна се. Кимнах и хванах ръката му.

Вървяхме по пътеката нагоре към парка, а след това продължихме по пътя към къщата на Найл в пълна тишина.

-Може би ще ти се оправи настроението, когато ти кажа, че вдруги ден за първи път ше изпълним дуета си.- каза. Погледнах с разширени от изненада очи.

-Наистина ли? Къде?- попитах, а огромна усмивка плъзна по устните ми.

-С момчетата ще гостуваме в шоуто на Елън. Но този път и ти ще си специален гост, заедно с нас. Така ще имаме възможността да изпълним "Where do broken hearts go".

-Та това е невероятно.-казах, щом спряхме до входната врата на къщата на Найл. Прегърнах го, а той ме вдигна и ме завъртя във въздуха. Засмях се.

Толкова много го обичам...

^^^^^
Здравейте, хора! Това е 28 глава. Надявам се да ви хареса.
И... Моля ви...
КОМЕНТИРАЙТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ, КОМЕНТИРАЙТЕ!!!
Мнението ви е важно за мен! ☺☺
Обичам ви! ❤❤