It All Started From A Song (Niall Horan Bulgarian Fanfiction)

2

-Пристигнахме, Лив!- уведоми ме Елият, отваряйки вратата на колата. Кимнах и си взех чантата и очилата си, слагайки ги на очите си, след което слязох и тръгнах след бодигарда си, който се опитваше да се справи с всички папараци.

Влязох в огромната сграда, където ме чакаше доста едър, но и нъсък мъж.

-Здравей, Оливия! Аз съм Марк. Последвай ме, момчетата са в звукозаписната стая на втория етаж, или по-скоро някои от тях.- засмя се и тръгна към стълбите, водещи към втория етаж.

Очаквах бодигардовете на момчетата да са някакви хора, които ги интересуват само парите. Като Джон. Но явно само аз имам такъв човек в екипа си. Може би само Елият е най-разумния човек, работещ за мен.

Изкачих стълбите и следвайки Марк, изминах дългия коридор и влязох в най-крайната стая. Както Марк ми беше казал, само някои от момчетата бяха тук. Липсваха, мисля, двама от групата. Още щом пристъпих прага на стаята, пред мен се появиха и трите момчета, дошли на време.

-Здравей, Оливия! Аз съм Лиам!- каза едното момче с кафяви очи и се усмихна. Кимнах му и се насилих да се усмихна колкото се може повече.- Това е Луи.- посочи момчето до него с много красиви сини очи. Той ми се усмихна и аз му отвърнах. - И Зейн.- посочи момчето до Луи с черна коса и кафяви очи. Той ми се усмихна, а аз му кимнах.
-Здрасти!'-отвърнах аз.
-Момчета!- засмя се Марк зад мен. -Пуснете Оливия да влезе в стаята.- каза той, а момчетата се извиниха и влязоха навътре в стаята и седнаха на единия диван. Аз седнах срещу тях на другия кожен бял диван, докато Марк се настани на фотьойла.

Лиам тъкмо щеше да каже нещо, когато в стаята влезе още едно момче с къдрава коса и зелени очи. Беше задъхан, явно е бързал да дойде.

-Извинявам се, че закъснях. Имаше голямо задръстване.'- засмя се къдрокосия.- Здравей, аз съм Хари.- усмихна ми се той, а трапчинките му се показаха.

-Оливия!'- представих се и се здрависах с него. Той седна до мен и погледна момчетата, а после сви вежди.

-Къде е блондинката?- попита той и се засмя на собствената си шега по адрес на момчето, което все още не беше тук.

-Не знаем.- повдигна рамене Луи.

-Трябва всеки момент да е тук.- каза Зейн.

И точно тогава с гръм и трясък влезе русокосото момче, мърморещо, че закъснял заради тъпото задръстване на пътя. После погледна мен и застина на място. Стоя и просто... ме гледа. Извъртях очи и погледнах момчетата пред мен.

-Китариста, поне се представи на момичето.- каза Лиам. Погледнах отново синеокия, стоящ до вратата. Той поклати глава и се подсмихна, гледайки отново към мен.

-Здравей! Аз съм Найл.- намигна ми той, а аз бях на път да му зашлевя шамар.

-Оливия.- промърморих.

Този Найл ме дразни. Адски много. Добре че другите не са като него. Този най-нахално започна да флиртува с мен. Тъпак.

Лиам ми се стори най-разговорливия в групата, Луи ми прилича на шегаджия, Хари, който седи до мен и говори с идиота до него, ми се стори добро момче. Пълна противоположност на мен. А с Зейн имахме някои общи неща, обличаме се в черно и не говорим много. Срамежливо момче е този.

Явно никой не искаше да започнем темата, за която се бяхме събрали тук, затова аз започнах да говоря с пълна досада и ясно си личеше по гласа ми, колко много се нуждая от почивка.

-Добре, нека да започнем да говорим по темата. Уморена съм, дойдох тук направо от Сиатъл след дълъг концерт и се нуждая от няколко часа, за да поспя. Затова просто кажете кога и къде да се срещнем и да започнем работа по песента, за да може най-сетне да се прибера и да си легна в леглото.- казах, а всички момчета забиха погледи в мен.

-Да беше казала така, нямаше да те задържаме много.'- каза Хари.

-Добре тогава. Аз предлагам да се съберем в къщата на Найл.- предложи Лиам. О Господи, не! Не и в къщата на Найл.

-Става. Тогава в нас в събота по обяд, тъй като в четвъртък и петък сме заети.- каза Найл, гледайки към мен. Нямаше какво друго да направя освен да се съглася.

Станах от удобния диван и тръгнах към вратата. Сбогувах се с момчетата и преди да тръгна си размених номера с Лиам за всеки случай. Излязох от звукозаписната стая, а след това и от сградата, качих се в джипа и казах на Елият да кара към вкъщи. Нямах търпение да се прибера и да си легна.