Последен път

Това наистина ли е тя ?!?!

Тази сутрин беше обикновена и дъждовна , но като цяло си беше като всяка друга. Имах да върша обичаните за деня неща :да отида на снимки за списания , записи в студиото , тренировки и още куп досадни занимания , с които изобщо не ми се занимаваше . Единственото различно беше ,че трябваше да се срещна с някакво момиче ,което е спечелило конкурс  и  наградата и е да се срещне с мен , тоест аз съм наградата ѝ... Това не ви ли звучи просто ужасно , представят ме като някаква вещ!

Дори не успях да разбера името ѝ. Никой не си направи труда като цяло да ми каже каквото и да е свързано с нея. Какво да се прави трябва да бъда послушен пред мениджърите, напоследък изобщо не са доволни от нас. Оплакват се за щяло и нещяло : Защо се забавихте толкова време , престанете да се смеете и бъдете поне малко по-сериозни, не вършите никаква работа!?
Не разбирам защо се дразнят ,все едно не ни познават. За нас това са напълно нормални неща.
Забързах се , за да стигна навреме в компанията ни , където трябваше да се срещна с въпросното момиче. Сериозно трябваше да се забързам ако не искаш да закъснея отново.

Една мисъл се въртеше в главата ми докато пътувах натам: КАК ИЗГЛЕЖДА? ДАЛИ Е ХУБАВА ИЛИ ЩЕ МИ СЕ ИСКА ДА СЕ ОБЪРНА И ДА СИ ТРЪГНА?

На входа ми подадоха един малък букет на него имаше завързана картичка с автографа ми , на нея пишеше : За теб от Rap Monster.

Пфу толкова банално-помислих си аз. След което натиснах бутона на асансьора поне 5-6 пъти, исках да дойде по-бързо. Най-накрая вратите се отвориха и влезнах вътре . Натиснах копчето за петия етаж. Няма и минутка , вратите отново се отвориха. Пред мен имаше коридор в дъното му беше стаята , в която трябваше да вляза и да се срешна с въпросната победителка. Леко завъртях дръжката на вратата , но преди да я отворя изцяло , забелязах кошчето седяш отляво на мен. Реших да хвърля букета, който държах в лявата си ръка. Ако беше някоя луда фенка не исках да си създава погрешни разбирания. След което отворих изцяло вратата пред себе си и влезнах вътре. Видях я -Ходеше нервно из стаята , забила поглед в земята. Не можех да видя лицето ѝ . Дългата  права и леко кестенява , почти руса коса го скриваше. Момичето не забеляза присъствието ми , а аз се възползвах от това и я огледах от долу до горе . Всичко , което виждах пред очите си ми харесваше.

-Хей ! - казах с леко дрезгав глас , а тя се стъписа и замръзна на място с гръб към мен. Беше с черен клин ,с някакви емблеми ,който идеално описваше дупето ѝ..Идеше ми да го .... още в този момент. Трябва да ме разберете рядко имам шанса да съм насаме с момиче... нормално е това да е една от първите ми мисли. Най-после тя се обърна към мен и каза:

-Здравей Nam-joon - гласът и ми звучеше някак познато . Сините и очи се впиха в мен и сякаш изсмукаха всяка капка напереност , която имах в тялото си . Сега се чувствах като някое хлапе. Как успя да ме накара да се почувствам така само с един поглед и две думи? Седях там гледайки я и продължавах да не разбирам защо гласът ми се стори толкова познат и тези очи бях сигурен , че не ги виждам за първи път. Но уви не се сещах нищо за нея...Явно само ми се струва или често идва на фенмийтинги.

-Ехоо - повиши леко тона си тя и размаха едната си ръка , за да привлече вниманието ми . Бях изпаднал в размисли , а тя ме изкара от тях така бързо ,както ме вкара.

-Мда - отвърнах ѝ аз с усмивка.

-Ми чудех се какво ще правим сега Joony ?- каза спокойно момичето. Какво по дяволите...само близките ми приятели знаят това и разбира се човекът , които го измисли. Тогава си спомних.

- Agel това ти ли си ?!? - почти извиках . Може ли това наистина да е тя? Възможно ли е?

_________________________________
Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала
Главата се получи малко кратка, нооо мда няма но просто си е кратка. Следващите са по-дълги :)
------Следва продължение------