Последен път

Cafè meet

-Как така проблем?-попитах объркано аз.-Ако е това че не трябва да казвам на никого спокойно няма да го направя.-усмихнах се леко накриво.
-Не, не е в това проблема. Но като го каза може ли да не казаваш поне за сега?-почеса се зад врата той.
-Да нали това ти говоря.А и щом не е в това проблема да не е че всичко това беше еднократно и да не се надя...-бях прекъсната.
- Какво? Не!-каза възмутено той.Сложи двете си ръце на раменете ми и бавно ги плъзна надолу като улови мойте. Цялата настръхнах при тези негови дейстивия. Погледна ме в очите и каза- Престани да ръсиш глупости и ме чуй. Наистина искам да поговорим за станалото между нас и за нас, но наистина се налага да замина спешно с момчетата. Наистина съжалявам , че се разкарва чак до тук.
Рязко издишах въздуха , който несъзнателно бях задържала-Добре съжалявам-дори не знам защо му се извиних.Сигурно изглеждам жалка в очите му.
-Няма за какво да съжаляваш. Имам предложение. Ако искаш ще се обадя на Мирела да дойде , за да се видите и да не си се разкарвала напразно.-предложи мило той. Най-накрая пусна ръцете ми. Някак си не исках да го прави.
-Добре както кажеш-казах аз. Наистина не ми пукаше дали ще се прибера или ще се видя с Мия. Не че не искам просто ще се наложи да я лъжа в очите заради Jackson.
-Е защо аз каквото кажа , ти си решаваш.-засмя се той и помилва бузата ми. Толкова е нежен с мен , караме да се разтапям..-Добре просто ще й се обадя и ще видим дали тя може оке?-само кимнах и той извади телефона си и леко се отдалечи от мен. Върна се след няма и 2 минути.
-Мия може , но след 20-30 минути. Аз не мога да остана толкова. Дори трябва по най-бързия начин да отида на задния изход на сградата.-въздъхна той и погледна към пода.
- Добре аз ще я изчакам във фоайето на някой от диваните не се притеснявай. Отивай да не си навлечеш проблеми заради мен. -казах мило и си лепнах една фалшива усмивка на лицето си.
-Добре хайде аз ще тръгвам.-съобщи ми той и се завъртя на петите си.- Но преди да си тръгна....-той рязко се обърна и ме притисна към стената- ще ти дам нещо , за да не ме забравиш.-каза той и се усмихна подло. След което се наведе леко и сля устните ни в страсна целувка. Надигнах се на пръсти и сложих двете си ръце на врата му. Той премести едната си на кръста ми, а другата стоеше все така опряна на стената. Jackson прекара езика през устните ми и от тях се отдели един стон. Той не чакаше втора покана и напъха езика си в устата ми. Започна да изучава всяко кътче в нея. Когато въздухът ми свърши бавно се отделих от устните му с огромно нежелание , но преди напълно да се откъснем един от друг аз захапах долната му устна и той леко измърка. Не знам как издава тези звуци , но ме подлудява. Ръката му бавно започна да се сваля към задника ми и след миг го стисна. Притиснах се в него и изстенах в ухото му. Той се отдели от мен и ми се усмихна. След което ми помаха и си тръгна. Не знаех какво да кажа затова просто си замълчах. Опрях цялата си тежест на стената и извърнах погледа си настрани и за секунди мернах една мъжка фигура , която се изгуби зад ъгъла.
- Добре това беше странно, сигурно си въобразявам. -прошепнах на себе си. Станах и се отърсих от мислите си за Jackson, защото колкото повеме мисля за това главата все повече започва да ме боли.
Тръгнах по коридора , по който бях дошла и отново се оказах при секретарката и седнах на един от диваните. Нямаше какво да правя затова си извадих слушалките и телефона. Пуснах първата песен която видях просто исках да отбия време. Сложих си чантата в краката и зачаках. Краката ми започнаха да потропват в ритъма на песента. Неусетно минаха 25 минути и Мия влезе през стъклената врата. Протегнаж се и се изправих, за да отида да я гушна.
-Здрасти! Извинявай че се наложи да ме чакаш , но Jackson ми се обади тотално изведнъж и се наложи по най-бързия начин да се оправя и да дойда. Мисля че минах два пъти на червено. Е няма значение сега съм тук-въздъхна тя.
-Не не няма проблем не те чаках много. Времето мина доста бързо. Ако искаш сега може да идем в едно близко кафене.- предложих аз.
-Добре , но кое?
-Ами не знам как се казва. Като идвах насам го видях стори ми се доста интересно. Беше тематично и темата му е котки.-засмях се аз.
-Аууу това е толкова сладко. Хайде да тръгваме на там. Ти водиш аз не съм го забелязала.-тя хвана ръката ми и едва ли не ме издърпа на улицата. По път не си казахме много , но все пак си говорихме.
Когато влезнахме в кафето навсякъде имаше котета. Всяко едно по-сладко от предишното. Тук можеш да получиш диабет. Разделих се с Мия, тя отиде да седне на някоя маса , а аз да взема напитки. Наредих се на опашката и зачаках пред мен имаше 3-ма човека , а зад мен се нареди едно ниско , доста симпатично и сладко момче. Не успях да видя много добре лицето му понеже носеше шапка и беше забило поглед в земята. Най-после дойде и моят ред.
- Какво правиш-попитах ниското момче , което се опита да ме предреди. То леко надигна шапката си и сега забелязах че това е Jinan.
-Хеееей ти не си ли момичето от дискотелата амм... Angel нали? -попита той несигурно.
-Да предполагам , че това съм аз- засмях се мило насреща му. - Сега може ли да си поръчам?
-А да разбира се извинявай просто бързах да се върна при момчетата. Bts тъкмо приключиха с тренировката си и е наш ред.-обясни ми леко притеснено той.
-Да разбирам.-след това поръчах бялото си фрапе заедно с малиновото на Мия и махнах на Jinan за чао. Огледах се , за да видя къде е седнала , но вместо това погледа ми попадна на две момчета, който влизаха в кафенето. Сигурна съм че физиономията ми в онзи момен беше безценна. Побързах да отида до Мирела. Седнах на стола срещу нея и й казах:
- Боже мой..... Не ... -не можех да свържа едно цяло изречение.
-Какво? Кажи дее... Кажи какво стана.-попита тя нетърпеливо.
- Не мога да повярвам , кой влезе в това кафене...Защо точно в това... Защо точно сега .

----- Следва продължение------
Извинявам се за грешките и повторенията . Надявам се главата да ви е харесала. Искам също да се извиня за забавянето . Просто първо дълго време я писах главата...второ написах я и нали си я качвам главата ииии приложението ме изхвърли :)) и ми изтри главата...мн тъжно и дааа наложи се пак да я пиша и беше досадно да пиша пак същото. Стига съм се оплаквала де. 😂😂 И да...ще се опитам да кача нова глава по-скоро❤️❤️❤️