Последен път

Той е просто...

Той влезе в стаята, аз дори не го забелязах до момента , в който ме поздрави. Стъписах се не знаех какво да кажа или направя. Дали той ме беше познал и ако не , дали щеше да се сети коя съм.
Поех си дълбоко дъх и го поздравих. А той просто си седеше там облечен в сиви скъсани дънки , бели convers и черен потник ,а косата му беше бяла с лек отенък на розово. Беше изпаднал в нещо като транс и се наложи да кажа още нещо , за да ме забележи. Не се сетих за нищо по-оригинално от:
-Ехоо - повиших леко тон , за да съм сигурна, че този път ще ме чуе.

-Мда - отвърна ми той с усмивка на лице .

-Ми чудех се какво ще правим сега Joony ?- казах усмихвайки му се обратно. Joony ли казах?! Осъзнах , че това май не трябваше да го правя , чак когато забелязах колко изумено ме гледа.
-Agel това ти ли си ?!? - почти се извика , а аз подскочих назад. Не можех да повярвам. Той се сети! Сети се коя съм! Изкрещях вътрешно , външно се опитвах да се контролирам , за да не го изплаша.
- Мисля, че така се казв..-още преди да се доизкажа той се затича към мен, хвана ме за кръста и рязко ме придърпа към себе си ,в доста продължителна прегръдка. Беше ме страх да кажа нещо, за да не ме пусне. Исках да поседим така поне още малко. Липсваха ми докосванията и ласките му. Липсваше ми да чувам гласа му.
Тишината започваше да става неловка , а това че не ме пускаше започваше да ме кара да се чувствам още по-неудобно.
-Не вярвах, че някога ще те видя отново Момо -прошепна той в ухото ми. Чакай МОМО ли каза той? Забравих за всякакви задръки и го избутах от мен , след което го сръчках в корема.
- Ох , какво по дяволите беше това- промърмори , правейки се, че го боли.
-МОМО ЛИ?! И ПИТАШ- развиках му се. Той просто седеше и ми се хилеше насреща , придърпвайки ме пак към себе си.
- Еее какво толкова казах- думите му бяха примесени с извесна доза подигравка. Ах това Момо, когато бях по-малка той ми каза, че ходя като пате и всичко тръгна от там.... 1000 пъти съм му казвала да не ме нарича така, но на него явно му харесва факта, че този прякор ме дразни. Дори след толкова години продължава да го използва.
-Е..ще тръгваме ли?-Каза той, като не спираше да ме придържа към себе си.
-Ъм...-Стана ми неловко и се откопчих от ръце му .-Нали имаше резервирана вечеря?
-А, да...-Той звънна по телефона-Колата ни чака долу.-Намджун ме хвана за китката и заедно излязохме от стаята.
Представях си колата, като лимузина- голяма и луксозна. Взъщност,приличаше на джип , той беше не много голям и не много малък и мръсен, сякаш взет от някоя кална дупка. Намджун отвори вратата на колата и двамата влязохме вътре. Надявах се поне да се направи на джентълмен и да ми отвори вратата,но уви той просто седна на шофьорското място и запали двигателя. Имах чувството,че ще тръгне без мен и побързах да се кача в колата.
Не знаех какво да кажа, а тишината просто ме убиваше. Добре , че той започна да завързва разговор.
-Как е семейството ти. - Тези думи ме удариха като гръм от ясно небе.
-Ами...- усещах как очите ми се насълзяват. Една топла сълза се спусна по лявата ми буза. Бързо я избърсах с надеждата да не я е забелязал.
-Извинявай, че попитах ако не искаш да говорим за това ще те разбера.-каза мило той. Аз го погледнах кимайки в знак на съгласие. След което насочих поглед към небето, което едвам се виждаше през мръсните-затъмнени стъкла на колата.
**********************

Колата спря изненадващо.Едва не се залепих на предното стъло, бях забравила да си сложа колана. Намджун въпреки усилията да се прикрие го видях как леко се изсмя. Бузите ми станаха толкова червени, че сякаш започнаха да ми парят. Покрих лицето си с длани. Той слезе първо от колата и дойде да ми отвори вратата , за да сляза. Но аз продължавах да седя снела погледът си в земята и приклира лицето си с длани. Той ги отмести и хвана брадичката ми с два пръста ,длед което ме погледна право в очите. Започна леко да се приближава, разтоянието между двама ни ставаше все по-малко и....
_________________________________
Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала. :3 ^-^
------Следва продължение------