Последен път

They know

Събудих се цялата схваната. Бях заспала в доста наудобна поза. Днес и момичетата щяха да се пренесът тук и ще трябва да им помагам с подраждането....
Не бях пипала никаква декорация извън стаята си ,исках да направим всичко заедно. Станах от леглото и си потърсих телефона. Щом го намерих забелязах ,че няма никаква батерия. Включих го да се зарежда и влезнах да си взема един душ. Надявах се топлата вода да ми помогне поне малко. Влезнах в душ кабината, не ми се занимаваше да пълня цялата вана. Съблякох нощницата си и я метнах на земята. Пуснах топлата вода и се мушнах отдолу. Къпах се докато накрая не свърши топлата вода и се наложи принудително да изляза. Увих кърпа около тялото си и излезнах от банята. Чух шум и отидох да проверя. Оказа се че Мия, Нани и Неси са дошли и вече си пренасят мебелите. Отидох до стаята си и се облякох с домашни дрехи. Реших да сложа просто един шорти и потник . Отидох при момичетата и започнах да им помагам с разопаковането не кашоните им. По едно време се сетих че бях оставила телефона ми да се зарежда и реших да отида да го изключа най после. Тихичко се изнизах докато момичетата подреждаха и си влезнах в стаята. Метнах се на леглото и придърпах телефона си. Божее имах много съобщения , всички от Jackson.
-Защо не си вдигаш телефона?
-Бързо , обади ми се!
-Смешно е!
-Не ме игнорирай!
-Боже ще се поболея!
-Моля те!!
-МОЛЯЯЯЯЯ!!
-Май няма няма смисъл да пиша повече!
-Добре само още едно... Звъни ми като можеш , важно е!
Имах и 11 пропуснати повиквания от него и от още някакви непознати номера. Разбире се първо реших да звъна на него.
-Ало какво става?-попитах аз веднага след като ми вдигна.
-НАЙ-НАКРАЯ МИ СЕ ОБАДИИИ!-извика той в слушалката-Къде беше? Какво правеше? Защо не ми вдигаше?
-В нас , помагах да оправим багажа на момичетата, нанасят се днес.-отвърнах аз.
-Добре , а звъняли ли са ти непознати номера и вдигала ли си им?-попита той.
-Ами да няколко, но на никого не съм вдигала. Защо?
-Боже бързи са .-въздъхна той.
-Какво говориш! Кои са бързи?-изненадах се аз.
-Пресата. Май не си влизала в интернет наскоро.
-Обясни ми, нищо не разбрах от това , което ми говориш.-помолих аз.
-Добре.Вчера , когато си тръгвах от вас нали си забравих нещата и ти ме догони да ми ги донесеш.-започна той.
-Да и?-подканих го аз.
-И аз те прегърнах и целунах , и явно някой ни е снимал и е пратил снимките на пресата.-завърши той.
-Чакай....Какво?!-извиках се аз. Боже дано не съм изплашила момичетата.
-Мда и общо взето това е всичко. А да и мениджърите ми правят проблеми , че не са знаели трябвало да го паза изцяло в тайна и така нататък.-измрънка той.
-Какво ще правим сега?-попитах аз.-Ще замажеш положението като кажеш , че е фотошоп или нещо друго?
-Не, мислех да го обявим официално.-заяви ми той.
-Да го...да го кажем на всички?-попитах несигурна аз.
-Не си ли съгласна?-отвърна той.
-Не, не че не съм съгласна просто още осмислям какво се случва.-отвърнах
-Ще дойда веднага щом мога, за да говорим.-заяви той.
-Добре.
-Добре.-добави той и си затворихме.
-Боже какво ми се сличи?-прошепнах тихо и зарових глава в завивките.
-Ехоо да не си мислиш , че така лесно ще се измъкнеш от подреждането. Хайде ставай!-каза Мия, отваряйки вратата на стаята ми и ме плесна по задника.
-Ох бе! Лична собственост не се пипа!-заявих аз и се засмях.
-И на Jackson-смигна ми тя.
-Оххх-отвърнах аз и се изправих.
-Какво?-полюбопитства Мирела.
-Ами има наши снимки в интернет как сме се прегърнали и се целуваме....-казах тихо аз. Първоначално тя седеше и ме гледаше като фрасната с мокър парцал. Изведнъж се хвана за главата и затвори очи. След малко ги отвори , сложи бавно и прилежно ръцете си на коленете ми и каза:
-Спокойно всичко ще бъде наред. Скоро ще забравят , а и ние може да се опитаме да свалим снимките от интернет-успокои ме тя.
-Да , но имаме друг проблем, аз имам де. Jackson ми каза , че иска официално да съобщим за нас....-измрънках още тихо.
-А ти искаш ли го?-попита Мия.
-Не знам...в това е проблема....не знам, защото всичко ще се промени. Ще изгубим всички онези малки и лични моменти заедно. Ще изгубя донякъде спокойния си живот и ...и...-заекнах.
-Мисля , че трябва да поговориш с него.-предложи Мирела.
-Да така е. Той каза , че ще дойде , когато е свободен.-отвърнах аз и въздъхнах.
-Добре, хайде сега ставай, че има още много за подреждане.-засмя се тя и ме издърпа за ръката.
-Нееее!Аз преживявам любовна драма остави меее!-виках аз , но кой да ми обърне внимание.
-Драма?Каква драма?-подаде си любопитно главата Неси.
-Нищо , нищо просто мрънка , защото и писна да подрежда.-усмихна се Мия.
-Ее жалко.Нищо интересно не се случва тези дни.-възкликна Неси и се върна в стаята си. Нани подреждаше хола , а аз отидах да помогна на Мия за нейната стая. Тя имаше най-много кашони. Боже имам чувството , че пази всичко от както е била на 3.  През цялото време докато оправяхме стаята мълчахме явно и двете бяхме заето с това да обмисляме нещо. Тъкмо слагах една книга на рафта до леглото и се чу тряскането на входната врата. С Мия се спогледахме и веднага тръгнахме на там, за да видим какво става. Заварихме Jackson да седи облегнат на вратата и да гледа през шпионката.
-Амм...какво правиш?-попита Мирела и двете се доближихме към него.
-Цял ден ме преследват какви ли не хора. Едвам се измъквам на няколко пъти.-отвърна той и дойде до мен. Свали шапката и очилата си и ме гушна след което ме целуна леко. Като едвам  докосна устните ни и веднага ги отдели едни от други. -Може ли да идем в твоята стая?
-А да,  разбира се.-отвърнах аз и двамата оставихме Мирела сама в коридора.
-Е какво мислиш?-каза той веднага щом останахме насаме.
-Не те разбрах.-отвърнах  като леко се направих на ударена.
-Ами какво мислиш за всичко това. Готова ли си за него?-попита ме  Jackson.
-Не знам.-отвърнах съвсем искрено аз.
-Разбирам те.-добави той и седна до мен.-Но искам да знаеш , че каквото и да става аз ще съм до теб и ще те подкрепям.-тези думи , изречени от него значеха много за мен. Хвърлих се на врата му и леко се разхлипах.
-Да искам да кажем за нас и да готова съм.-прошепнах аз.
-Радвам се.-отвърна той и уви ръце около тялото ми. Двамата легнахме на леглото , гушнати и не сме се усетили как минутите са станали час, а после и два. Вече беше тъмно и Jackson трябваше да се прибира и без това мениджърите бяха бясни нямаше нужда да ги ядосва допълнително.  Двамата станахме , недоволни от факта, че трябва , но все пак излезнахме от стаята. Отидохме до вратата  и аз сложих шапката на главато му като леко се надигнах на пръсти и му дадох една последна целувка за днес. Той с удоволствие я прие и отвърна със същата любов като моята.  Понякога беше толкова по-лесно да се разбираме без думи. Казахме си чао и Jackson си тръгна.
-Да не би току що да си тръгна без да ми каже довиждане?-попита Мия като отвори вратата на стаята си и се подаде.
-Мисля , че да.-засмях се аз.
-Оооо добре, това ще го запомня.-направи гримаса тя.
-Какво има за ядене?-попитах я.
-Нищо....-отвърна тя с тъпо изражение.
-Нека идем да купим нещо от супер маркета. Вчера видях , че наблизо има един.-предложих аз.
-Супер и без това нямаме никакви продукти. Само изчакай да викна и момичетата.-отвърна Мия и влезе обратно в хола. Неси я домързя да дойде с нас затова остана сама в апартамента. Трите се отправихме към магазина. Влезнахме и взехме една количка.
-Хайде да те возя!-извика Мия и погледна към мен.
-Какво? Вътре ? А не не не.-изсмях се нервно като гледах как заплашително и бавно тика количката към мен.
-Влизай в количката иначе ще те прегазя с нея.-усмихна ми се мило тя , а Нани седеше отстрани и ни се смееше.
-Добре де , влизам.-казах намусено аз , но все пак седнах вътре. -Металът ми ръби. -засмях се аз.
-Шшшшш!-каза Мия и сложи ръка на главата ми.-Просто взимай неща от рафтовете.
-Добре, какво ни трябва?
-Нека просто си вземем каквото ни хареса.-предложи Нани. Двете с Мия се съгласихме и започнахме да обикаляче покрай щандовете и да бутаме разни неща. После се правехме на ударени и продължавахме напред. Накрая решихме , че сме взели достатъчно неща и тръгнахме към касите. Нямаше никакви опашки и излязохме бързо. Прибрахме се вкъщи и се наядохме като свине. Легнахме си по стайте и така приключи вечерта за нас.Порових си малко в телефона. Видях снимките ни с Jackson, бяха наистина много сладки. Охх като се замисля колко негови фенки ще се депресират и ще искат да ме заровят жива някъде ми става лошо. Реших да спра да мисля за това и просто си легнах. Дано от сега нататъка всичко е по-розаво за нас.

Извинявам се за грешките и повторенията. Надявам се главата да ви се е харесала и да гласувате за нея.( е поне бе по-хубава от предишната😂😂😂) Така трябва да се извиня за това че главите ми стават все по-кратки и по-кратки , нооо...няма но просто трябваше да се извинява и за това. Следващата глава ще ви разтърси из основи обещавам. Наслаждавайте се на последните глави от фика ми защото краят е близо. ( мислех си че ще е по-добре да не го правя много дълъг , а и като гледам интересът към него намалява затова реших да забързам малко нещата и да го приключвам вече.)
Въпрос: Какво ще стане в следващата глава според вас?
Въпрос2:Готови ли сте за.....разтърсваш и съдбовен момент?