Последен път

Angel

Така нека разясня коя точно е тя....
Запознах се с нея още в началото на гимназията. Тя беше едно от малкото ,да не кажа единственото момиче, което говореше с мен . Първоначално ,само я знаех по име и единствено си говорехме, когато "без да искам " се сблъсквах с нея. Тя имаше много приятели, но един ден я видях да върви сама по коридорите. На следващия ден разбрах причината-някое момче беше пуснало ужасния слух ,че му е духала. За момент се замислих дали наистина е вярно и твърдо се реших ,да разбера  какво е станало наистина. Започнах да я търся с поглед из коридорите,но не я видях никъде, леко се  разочаровах. Исках възможно по-скоро да си разясня ситуацията.

Вече беше време за обяд. Отидох до столовата ,колкото да проверя дали тя е там. Изобщо нямах намерението да ям от онази ужасна тиня наречена храна. След като видях , че я няма там просто се отказах и тръгнах към покрива на училището . Щях да я потърся пак по-късно. Покривът си беше моето място и не бях забелязал никой друг освен мен да ходи там. Отидох до дъното на коридора, отворих старата и мръсна врата с ръждясали панти и се заизкачвах по едни стръмни стълби ,които се намираха в мръсен и стар коридор , който съм сигурен ,че и до днес не се използва. Не ми се вярваше някой да се заеме да чисти това място.Толкова беше мръсно, дори плъховете не искаха да живеят там , това е единственият плюс.
Когато стигнах на последния етаж и отворих вратата към покрива и я видях . Седеше изправена до ръба на сградата,а прекрасната и къдрава коса се вееше във всички посоки. Униформената ѝ пола се надигаше леко. Щом я видях не можах да се сдържа и изкрещях:
-Не! Не го прави,не си заслужава да умреш за такова нещо! -Бях решил , че ще скочи, а тя рязко се обърна и ми се развика обратно .
- Ти да не си луд? Изобщо не си бях помисляла да да се самоубивам , малоумник такъв!-След което се опита да се отдръпне от ръба, но кракът и се плъзна по ръба и залитна . Мигновено се затичах , за да я хвана. Протегнах се и я сграбчих за кръста ,след което я притеглих към мен. Щом вече беше в безопасност се надигна на пръсти и прошепна в ухото ми:
-Благодаря ти.Но все пак ако не беше ти нямаше да залитна.
После ме целуна по бузата и понечи да си тръгне. Но аз я хванах за китката , издърпах я и я прегърнах.Angel обви ръцете си около врата ми и заплака.
- Спокойно, знам, че  не си го направила.-промълвих аз
- Радвам се ,но всичките ми приятели мислят, че е вярно , както и цялото училище.- изплака тя.
- Явно не са ти били истински приятели.Пък и не всички аз вече ти казах ,че не го вярвам.-след което и се усмихнах .Тя се засмя леко и тръгнахме към салона по физическо. Когато влезнахме всички насочиха погледите си към нас и се започна дразнещо шушукане. Погледнах към нея и очите и вече се насълзяваха. Веднага я хванах за ръката и започнах да я дърпам към съблекалните. По онова време бяха общи. Изгоних всички от там и седнахме на една пейка , за да може да се поуспокои.
Просто седяхме втренчени един в друг. След няма и пет минути се затропа по вратата.
-Излизайте веднага! Какво си мислите, че правите там! Хайде, какво се мотаете вътре! - учителя беше полудял ,така крещеше, че сигурно виковете му стигаха чак до дирекцията.
-Какво ли си мисли?!- казах аз.
-Сериозно ли? - попита ме изненадана и леко натъжена.
-Извинявай.. -забих поглед в земята.Отне ми време да се досетя, че и той явно е чул слуховете. В мига , който отворих вратата ни хвана за ръцете и замъкна при директора. Станалото после не е ваша работа...
Та това е за нея. Има и още, но ви стига толкова. Поне за сега!
-------Следва продължение------
___________________________________
Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала :3 Пак беше кратка ;дд