Последен път

Това ли е краят

Слънцето ме събуди, заслепявайки ме право в очите. Преминах няколко пъти и чак тогава усетих плътно долепеното до мен топлото тяло. Огледах се бързо и осъзнах ,че съм в чужд апартамент . Това тяло се оказа момиче ,бях я прегърнал и притиснал към себе си . Явно цялата вечер сме спали сгушени. Бавно махнах ръката си от кръста ѝ и се изправих в седнало положение на края на леглото оглеждайки стаята, за да намеря дрехите си. Бавно станах и започнах с поглед първо да търся дънките си . Когато ги фиксирах се запътих към тях. Обух ги ,а след това сложих и потника си .Доближих се до спящото момиче и с облекчение разбрах ,че това е Angel. Спомените ми от снощи започнаха да се възвръщат-всечи един детайл , всеки един допир до нея. Не издържах и клекнах на земята .Кестеняво-руси кичури бяха паднали по светлото ѝ лице .Отместих ги след което се приближих ,за да я целуна ,но сините ѝ очи се отвориха. Впиха поглед в моя и сякаш замръзнах на място-нищо не казах ,нищо не направих. Просто седяхме и се гледахме.
-Ами добро утро и на теб.-каза ми тя като понечи да се изправи в седнало положение.-Спомени от миналото изплуваха в ума ми . Как се боричкахме рано сутрин ,защото тя искаше да става , а аз не ѝ давах по простата причина ,че исках да седи при мен и да прекараме деня заедно .
-Може ли да се върна в леглото при теб? - попитах някак на шега,но наистина ми се искаше да не бях ставал.
- Да  да , разбира се заповядай като едното старо време нали?-заспя се тя и отметна завивката от себе си. Ох тези нейни къси шорти... щом стана и се запъти към гардероба разбрах колко болезнено къси са.-Искаш ли да направя закуска или да излезем някъде ,за да хапнем?-попита тя като погледна часовника в стаята . Беше 9:46 ,не знам в колко сме заспали ,но не е било рано . Чувствам се ужасно отмалял.
-Ами ако добре помня ти не можеш да готвиш.-знаех ,че това ще я издразни и затова го казах с колкото се може по нормален тон ,опитвайки се да не се засмея.
-Наложи се да се науча след като останах сама.-добре не я издразних , а я натъжих . Тя ме погледна през рамо стори ми се ,че очите и се насълзиха.
-Искаш ли да ми разкажеш какво се е случило ?-не беше уместно да повдигам темата като виждам ,че се разстройва ,но я познавам и ще ѝ олекне ако сподели с някого.
-Не искам да ти развалям настроението. Може би някой друг път.-проплака тя. Щом видях как започва да бърше сълзите си се изправих и бавно се приближих към нея . Обърнах я с лице към мен , избърсах сълзите ѝ , с два пръста повдигнах брадичката ѝ и слях устните ни в продължителна и нежна целувка. Обичах да усещам вкуса на сладките ѝ устни. Поставих едната си ръка на кръста ѝ , а другата продължаваше да придържа брадичката ѝ. Въздухът ни свърши и отделих устните си от нейните с огромно нежелание.-Вече свикнах да съм сама не изпитвай съжаление към мен. Знаеш ,че не обичам да ме съжаляват.
-Не го правя от съжаление. Просто си важна за мен. Искам да знаеш ,че вече не си сама ,няма и да бъдеш. От тук нататък ще съм с теб. Няма да позволя пак да ни разделят и да те загубя. Не знаеш колко ми липсваше през тези години. Опитах да намеря някоя , с която да залъжа сърцето си ,но то искаше теб . Никое момиче не беше достатъчно добро , не беше теб , не беше.....-тя ме прекъсна избутвайки ме назад.
-Не не не ! Спри не казвай нищо повече, моля те ! Просто недей . Не искам да те слушам . Просто забрави всичко ,което стана вчера, снощи и тази сутрин. Забрави и мен. Ще е най-добре за двама ни.-изкрещя тя падайки на колене пред мен.-Излез, моля те просто си тръгни!- не знаех какво да кажа. Седях като разстрелян и не смеех да мръдна , чаках да се събудя от този кошмар исках да се събудя. Но не беше кошмар , не беше дори и сън. Беше си чиста реалност. Сърцето ми отново беше разбито на парчета. N беше прав не трябва да позволявам толкова лесно да ме нараняват. Обърнах се и излезнах от стаята тряскайки вратата. Чух плач зад себе си ,но вече не ме интересуваше. Бях решен да я забравя и повече да не се поддавам на емоции. Писна ми да бъда тъпкан . Взех ключове те от колата на V и излязох от апартамента. Натиснах копчето за асансьора ,но веднага след това се отказах да го чакам и се затичах по стълбите. Щом излезнах от входа на сградата се огледах , за да открия къде е паркирана колата. Беше на 6 крачки разстояние от мен . Отворих врата настаних се на кожения салон и пъхнах ключа. Завъртях го и се чу ръмженето на двигателя. Натиснах рязко газта и потеглих. На BMW-то му отне само няколко секунди да набере скорост от 130 километра. Не ми пукаше дали ще ме спрат полицай или дали ще ме снимат папараците. Просто исках да се върна при момчетата и да продължа с обичайния си живот без нея. БЕЗ Angel.

-------Следва продължение------
___________________________________
Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала :3 :3