Последен път

!Screenlock fail!

Nam-joon и Мирела се гледаха предизвикателно сякаш се подканваха да продължат глупавото им състезание, кой ще изпие повече текила от другия . Не беше много умно от нейна страна да се надпива с момче,но какво да се прави явно е много твърдоглава. Не послуша нито мен ,нито N, а ние толкова ги убеждавахме и умолявахме да спрат с питиетата. Rap Monster вече беше на 4-5 шота текила , а тя на 3-4 , което значеше ,че я води и това я ядосваше.
-Хайде да си ходим Мирела моля те.-помоли мило Йеон и понечи да я целуне нежно , но тя го отряза.
-Чакай само да приключим и тръгваме.-N се намръщи и стана от мястото си.
-Не! Вече си достатъчно пияна, няма да ти позволя да пиеш повече , ще припаднеш.-каза той ,но в гласа му имаше нотка притеснение. Дори в очите му се четеше загриженост. Излезе от сепарето и се приближи до Мирела след което се наведе.
-Аааа! Нее! Пусни ме на земята не съм приключила с този тук.-Извика се тя.За секунди N я беше вдигнал на рамото си и вече беше готов да тръгне към изхода като изобщо не обръщаше внимание на виковете ѝ.
-Моля те изчакай ме тук , RM също е пиян и съм сигурен ,че няма да се оправиш с него сама.Само ще я закарам и ще се върна да ти помогна .Става ли ? -отне ми време да осъзная ,че говори на мен и му кимнах в знак ,че ще го изчакам.Двамата с Joony останахме насаме и той ме гледаше все едно ще започне да се смее всеки момент .
-Виж най-после останахме сами.-каза тихо той и ми се усмихна. Иронията беше , че в клуба имаше още стотици хора, но реших да не му развалям момента като започна да споря.
-Да не вярвах ,че ще се случи пак.-отвърнах.
-Аз не вярвах ,че някога ще те видя пак и то да изглеждаш така....ммм...-гледах го като гръмната.-точната дума е ууаау.-засмя се той.
-Явно настина си пиян.-засмях се , червенината на бузите ми пак се показа. За напред май ще станем доста близки с нея.
-Реши ,че съм пиян ,защото те мисля за привлекателна ?Значи през цялото време , когато сме били заедно съм бил мнооогоо пиян.-каза той и протегна ръката си ,за да отмести един паднал кичур коса от лицето ми. Цялата се изчервих , не знаех какво да му отвърна. Пръстите ми нервно размятаха една празна чашка от шот докато с периферното си зрение наблюдавах как Joony се приближава все повече към мен. Бузите ми буквално пламтяха!
-През цялата вечер избягваш погледа ми ? Нещо лошо ли съм направил?- попита леко притеснено той. Подпря брадичката си върху дланта на ръката ,която тукощо бе поставил върху масата.
-Ами не , нищо не си направил.-казах тихо, дори не бях сигурна ,че ще успее да ме чуе.
-Значи е по-лошото.Просто не ти е приятно с мен.Спокойно голямо момче съм мога да го понеса.- след което се насили да се усмихне и щеше да успее да ме заблоди ако не познавах истинската му усмивка.-Нормално е след толкова години нещата между нас да са се променили.
-И това не е.-въздъхнах.
-Тогава какво е ? -погледна ме сякал с надежда.
-Просто искам да е както преди.-след изречените думи , Nam сложи ръката си на рамото ми.
-Това ,че не сме се виждали толкова време не значи ,че не може да си споделяме и говорим както преди.-последва една истинска усмивка,на която не можах да отвърна със същата искреност като неговата.
-Не нямах точно това предвид....и това де но исках да кажа друго-кратка пауза-Няма значение и без това си толкова пиян ,че няма да помниш утре какво съм ти казала.-изсмях се леко.
-Е това ,че съм пийнал малко не значи ,че не съм добър слушател-засмя се гръмогласно.
-Да малко , само мъничко. Нищо работа направо-изсумтях аз ,след което бързо се засмях и неусетно се облегнах на гърдите му.Веднага щом се усетих понечих да се изправя , но той преметна ръка около врата ми и ме притисна в себе си.
-Къде се опитваш да избягаш? Ако правилно съм чул ,ти казаха да седиш с мен.-засмя се той като продължи да ме придържа ,за да не се преместя случайно.
-Тук съм де.-казах леко притеснено.-Ако ще седим така поне да се наместя малко по-удобно ако ми позволиш.-прозвуча по-закачливо от колкото ми се искаше.
-Разбира се , но ако се опиташ да избягах ще видиш какво ще ти се случи.-каза напълно сериозно , но не успя да задържи смеха си и накрая се засмя.
-Винаги така заплашваш ,но накрая не правиш нищо.-погледнах го леко предизвикателно.
-Защото ти винаги ме слушаш.-прошепна ми той в ухото след което ме пусна , за да се наместя. Докато се опитвах да седна по-удобно минаха няколко кратки мига.Когато най-после успях и погледнах към него. Той нацупи пухкавите си устни и направи гримаса .Явно не беше доволен от мястото на което седях. сложи ръка на кръста ми и ме придърпа към себе си. Стана ми толкова неловко , че си придърпах чантата  и си извадих телефона. Започнах да си пиша паролата , за да го отключа. Напълно забравяйки ,че Rap Monster ми е тапета на заключения екран. Щом го осъзнах се опитах да напиша паролата си колкото се може по-бързо , но явно не бях достатъчно бърза .
-Чакай чакай това аз ли бях?-попита ме той учудено.
-Не , това не си ти. Привидяло ти се е.-казах опитвайки се да запазя самообладание. Преди да се усетя той взе телефона от ръцете ми.
-Неее върни ми гоо! Веднагааа!-изкрещях се и се извъртях към него и започнах да протягам ръцете си с надеждата,че ще успея да го достигна , но той не спираше да си движи ръката нагоре-надолу, наляво-надясно .Наложи се да го прекрача с единия си крак , но в същия момент Joon вдигна телефона над главата си и изведнъж се оказах седнала в него лице в лице. Реших да се направя ,че не забелязвам и продължих .
-Хайдее стига дее . Мой е ,дай ми го.- не ми пукаше особено ,че мрънкам като малко детенце. Той уви свободната си ръка около кръста ми . Разсея се за миг и реших ,че сега ще успея да изтръгна устройството от ръката му. Рязко се надигнах и лицето на Nam се заби в гърдите ми . Плюсът , бе че си взех телефона . Лошото е ... Е мисля ,че всички се досещате. Побързах да отделя лицето му от гърдите си сядайки назад . Той беше леко почервенял щом застанахме очи в очи , когато отпуснах тежестта си върху него. Той реши да премести и другата си ръка на кръста ми като ги обви в леко стегната хватка и ме приближи към лицето си. Устните ни бяха на милиметри и той се спря.
-Мисля ,че е сладко че си си сложила моя снимка за тапет.-дъхът му се удряше в устните ми.
-Оо яя млъ...-не успях да довърша и той сля устните ни в нежна и невинна целувка. Нито един от двама ни не се отдели , докато на мен не ми свърши дъхът. А той издаде стон на неодобрение. Последва втора целувка , при която лек стон се отрони от устните ми . Сякаш той чакаше само това и напъха езика си в устата ми ,започвайки да ме притиска все повече към стегнатото си тяло.

Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала .
------Следва продължение------