Последен път

Just pain

Гледна точка RM
Ето дойде и този момент , в който трябва да се срещна с Jackson. Трябва ми повече време , за да овладея емоциите си . Не може вчера да съм ги видял да се целуват и днес да се виждам с него. Искал да говори с мен и за какво? Да ми натяква в лицето , че момичето , което харесвам е с него супер...много ще ми е забавно. Дори се чудя дали да не измисля нещо и да не отида. Охх , не мога вечно да го избягвам. Просто ще му се обадя да се разберем. Извадих телефона си и набрах номера. Още след второто прозвъняване вдигна.
-Ало RM.
-Да Jackson. Звъня ти да се разберем кога и къде да се видим.-колкото и да се стараех пак го казах с неприязъм.
-А да , амии аз сега влизам в компанията и съм свободен ако искаш ела и като се видим ще решим къде да ходи. Става ли така?-попита той.
- Ами оке, както кажеш ти. На мен ми е все тая.- измрънках аз.
-Май не си на кеф? Не знам какво ти има, но споко ще се оправиш. Вярвам в теб.-засмя се той.
-Да...мерси-хах само да знаеше какво ми е. И защо трябва да е толкова мил...
-Чао и ....-не изчаках да довърши и затворих.
Започнах да се оправям , защото още си лежах в леглото по боксерки . А как не ми се ставаше. Тук с момчетата, далеч от камерите винаги мога да бъда себе си. Те са тези , които винаги ми повдигат настроението. Усетих как лека усмивка се появява на лицето ми. Сложих една черна блуза и черни раздърпани дънки. Излязох от стаята си и се отправих към банята. Набързо си измих лицето и зъбите. Когато се отправих към кухнята миришеше толкова вкусно. Жалко , че не бях гладен. Влезнах в трапезарията и заварих всички да ядът от палачинките на Jin. Всички тук ги обожавахме.
-Добро утро Nam-каза Хосок с пълна уста. Едва забележимо Куки се засмя и извади телефона си. Фокусира и направи снимка на J-hope. Изглеждаше като катерица , която се опитва да натъпче възможно най-много жълъди в устата си.-Хайде седни едвам ти измъкнах две палачинки. Наложи се да се сбия с V за тях.-каза той след като преглътна. Потупа свободното място между себе си и Jimin.
Погледнах към чинията пред мястото ми и се засмях.
-Какво очакваш да ям ?-казах,обръщайки се към Хосок.
-Какво , но как?-възмути се той и рязко извърна главата си към Jimin, който се опитваше да запази самообладание и да не се хили. Нещо не му се получаваше. Охх как обичах тези моменти.
-Спокойно. Не бях гладен пък и излизам.-побързах да добавя преди Hope да се е нацупил , че борбата му с V е била безсмислена.
-Къде отиваш?-попита Шуга и вдигна леко погледа си към мен. Но ръцете му продължаваха така фино да мажат палачинката със сладко от боровинки.
-Ами ще се видя с Jackson има доста неща, за които да си поговорим.-неусетно лицето ми отново придоби сериозен вид и това не остана незабелязано от момчетата. Всички погледи паднаха върху мен. Сякаш очаквайки да им обесня , но това не се случи. Казах им чао и се отправих към вратата. Обух черните си convers и излезнах. Бях взел ключовете от джипа , смятах с него да отида до компанията.
След около 10 минути вече бях във фоайето и набирах номера на Jackson.
-Ало тук ли си вече?-попита той.
- Да. Ще те чакам на рецепцията.-отвърнах студено аз.
-Добре , ей сега ще дойда.-след чутото просто затворих телефона и отново го прибрах обратно в джоба на дънките си. Седнах на меките дивани и зачаках. След 1 минута го видях да се показва от десния коридор. Така весел и засмян....
-Хей RapMon какво става?-поздрави ме той и ми подаде ръка, за да се здрависаме.
-Нищо....къде ще ходим.-попитах го ставайки от мястото си. Игнорирах протегнатата към мен ръка .
-Аммм-прокашля се той и си свали ръката-мислех да идем в един бар,но през деня е кафене.
-Все тая къде.-отвърнах студено.
-Добре тогава ,аз черпя.-засмя се и тръгна да върви пред мен.
По пътя до там не си казахме и думичка.
Jackson се спря пред една сграда цялата от черни тухли.
-Е това е. Да влизаме-продължи той и стъклените плъзгащи врати се отвориха пред нас. Обстановката вътре беше приятна. Така както имаше бар си имаше и маси за сядане. Една жена ни посрещна на вратата.
-Добър ден ! Маса за колко?-попита тя.
-Двама-отговори нетърпеливо Jackson.
-Добре. Последвайте ме.-Жената ни поведе към дъното на помещението.
Явно вечер прибираха масите , за да има повече място за танци, а оставяха само сепаретата.
-Това е вашата маса. Заповядайт е и менюта.
-За мен едно соджо , моля-каза Jackson и подаде обратно менюто. Жената го прие и кимна. След което погледна към мен.
-А за мен едно уиски с 2-3 ледчета.
Жената се усмихна и тръгна към бара и с Jackson отново останахме сами.
-Nam извиках те  , за да си поговорим и най-вече искам да ти разкажа за ед..-сервитьорката го прекъсна понеже дойде с поръчката ни и я остави на масата. Усмихна се и си тръгна.-Така де...-прокашля се той-става въпрос за едно момиче. Запознахме се случайно на входа на едно кафене.
-И....-казах студено отпивайки от питието си. Студената течност се разля в устата ми след което се стече по гърлото ми. Алкохола тук не е никак слаб , напротив даже беше доста силен.
-Ами мислех си че повече няма да я видя , но се блъснах в нея докато отивах към стаята ни. Оказа се , че е приятелка на Мия и нещо се заговориха двете и накрая се оказахме в Мирела и гледахме филм. Но по едно време на Мия и съквартирантката й им се доспа и си легнаха. А ние с момичето останахме сами. Тя отиде до кухнята и аз..... не знам какво ми стана...просто отидох при нея и аммм ми накратко...Мия се събуди и ни прекъсна , а тъкмо стигнахме до най-интересната част.-стиснах чашата си, зави ми се свят и това не беше от алкохола.
-Ау нима иии това момиче случайно да се казва Angel.-казах повдигайки вежда. С периферното си зрение видях изумената физиономия на Jackson.
-Но как?-Надигнах чашата и я изпих до дъно. Остана само леда. Всяка вена в тялото ми пулсираше. Ставаше ми все по-черно пред очите.-Чакай как така?-попита Jackson все още не разбрал какво се случва . Мрачна усмивка се появи на лицето ми. Изправих се....
Замахнах към Jackson , забих юмрука си в стената зад него. Толкова близо до главата му.  А с другата все още стисках чашата.
-Как така ли? КАК ЛИ!!-изкрещях се в лицето му и разбих чашата в масата. Стъклата се разхвърчаха , а ледът се плъзна по плоската повърхност .Лицето на Jackson се напрегна и единственото нещо , което се четеше по него вече беше страх. Рязко се обърнах и се отправих към изхода . Хората в заведение следяха всяко едно мое движение. Преди да напусна кафенето погледнах към масата ни, където Jackson просто седеше със забит поглед в стeната.
Когато вече бях на улицата се огледах наляво и надясно, за да реша на къде да тръгна.  Чух гласа на Jackson зад себе си как вика името ми. Вече не ми пукаше на къде ще тръгна просто го направих. Не знаех къде отивам , но все тая. Чух стъпки приближаваша се все повече и ето....
Някой ме сграбчи за ръката и издърпа назад.
-Какво беше това в кафенето.-каза той с дрезгав глас. Забих поглед в земята. Преметнатия ми настрани досега бретон падна пред очите ми.
-Искам обяснение.
-Така ли? ДОБРЕ ТОГАВА....-разкрещях се аз. А Jackson ме задърпа към една уличка.
-Не викай..-изсъска той-папараците ли искаш да събереш? Хайде колата ми е наблизо.-рязко издърпах ръката си го попитах:
- И защо да идвам с теб?
-Защото ми дължиш обяснение.-знаех че той беше прав затова смирено го последвах.
Отново цареше тишина и нито един от нас не смееше да я наруши.
Чух звука от отключването на колата и вдигнах погледа си. Jackson тъкмо влизаше в колата и ми направи знак да направя същото. Последвах го и седнах на преднага седалка.
-Е?-каза той и се обърна към мен-ще ми кажеш ли какво беше това в кафенето и защо се държа така. За пръв път те виждам такъв. -звучеше някак притеснен.
-Ами...ядосах се и избухнах.
-Добре , но защо? Не те разбирам? -продължи с въпросите си.
-Оффф..не ми е лесно да го кажа разбери!-повиших леко тон.
-Най-добри приятели сме. Всичко можеш да ми кажеш. Разбирам че е сериозно щом чак ми посегна...-той снижи тона си към края на изречението.-И как така знаеш коя е Angel?
-Виж радвам се че си си намерил момиче , което да харесваш така, но защо точно моята първа любов...
-ТВОЯТА КАКВО?!-извика се той възмутено. Пое си въздух и продължи. -Как така твоята първа любов? Сигурен ли си? Може....може просто да си съвпадат имената.
-Jackson...вчера ви видях в компанията.-казах тихо аз.
-А ти още ли я?-попита той.
-Не....-Jackson повдигна вежда въпросително.
-Значи разби чаша в маса и посегна да ме удариш заради момиче към което нямаш чувства. Така ли? Стига Nam познавам те достатъчно добре. Няма нужда да ме лъжеш.-каза той и се усмихна насила. И аз го познавам достатъчно добре , за да знам как изглежда истинската му усмивка.
-Добре. Да обичам я.-признах си. Не исках , но и не искам да го лъжа.
-Е ще ми разкажеш ли ?-каза той и сложи ръка на рамото ми,
- Бях я забравил или поне така си мислех , докато не спечели някакъв конкурс или и аз не знам какво и наградата беше да се види с мен. И съдбата си направи ебавка с мен и реши това момиче да е тя. Но нещата така станаха , че се скарахме и да..това е всичко.
-Аз...аз не знаех иначе нямаше да направя нищо от това, което се случи. Аз..аз-прекъснах го.
-Не.Спри! Искам да си щастлив и да бъдеш с момиче , което харесваш. Нямам никакво право да ви преча , а това в заведението. Тогава просто бях кълбо от емоции. Пък и тя ясно показа , че не иска да има нищо общо с мен.
-Да , но...
-Няма но! Хайде , трябва да се връщам при момчетата.-след казаното излязох  от колата и си тръгнах. В този момент изпитвах само и единствено болка....

-------Следва продължение------
Извинявам се за грешките и повторенията надявам се главата да ви е харесала. Този път се получи по-дълга.