Последен път

Midnight talk

Целувката ни беше прекъсната от прокашляне. Обърнах се и видях N да седи зад мен .
-Извинете ме ако прекъсвам нещо ,но трябва да се прибираме.-каза той ,подсмихвайки се.
- Мда прав си .-промълвих и станах от Rap Monster.
-Точно сега ли трябваше да дойдеш ?-изсумтя недоволно RM.
-Еми сега можеш. Хайде ,че вече искам да се прибирам, наистина се изморих.-каза недоволно N като размаха ръка в знак да тръгваме към колата.
-Чакай Joony не е в състояние да кара кола.Какво ще правим?-попитах аз , изправяйки се от дивана.
-Как какво , ти ще караш. -изсмя се Хак-Йеон.
-Внимавай колата е на V-каза Nam и бръкна в джоба на дънките си ,за да извади ключовете за BMW-то. След като ги намери ми ги подаде.-Автоматик е , ще ти е лесно.Можеш да караш нали?-попита той и N ме погледна ,за да чуе отговора ми.
-Ами даа... но проблема е в това ,че не съм си взела книжката.Остана в квартирата ми.-промълвих аз леко накриво.
-Това не е толкова голям проблем само да стигнем цели.-засмя се RM.
-Добре хайде , хайде движение.-извика се Йеон и започна да пляска с ръце.
...........
Когато стигнахме до изхода на заведението първа излязох аз , а след мен Rap Monster и N ,който леко го придържаше за всеки случай ако залитне.Огледах се с надеждата да видя колата някъде из паркинга. Погледа ми се спря на едно близко паркирано черно  BMW  и насочиш ключа към него , за да отключа. Запътихме се към колата , която вече бях отключила .Хванах дръжката и плахо я повдигнах нагоре.След което дръпнах вратата към себе си ,за да се отвори и N  да може да сложи Joon на седалката до шофьорското място.
-Благодаря ,че ми помогна да го накарам да влезе в колата.-казах отчтиво аз.
-Няма проблем и между другото ето.-той ми подаде една хартийка сгъната на две-това е номерът ми .Стори ми се ,че си допаднахте  с Мирела. Двете може някой път пак да излезете така. Само се обади на мен или Момо.-усмихна се мило той. МОМО ЛИ? извиках се вътрешно.
-Какво има ?-попита N като видя объркания ми поглед .
-Момо е Мирела нали?-попитах тихо аз.
-Мда аз така си я наричам, както и Мия.-отвърна ми весело.
-Аха..Добре време е да тръгваме. Чао Хак-Йеон беше ми приятно да се запознаем.-Помахах му и тръгнах към шофьорското място , когато  N  ме хвана за китката на ръката и ме обърна към себе си казвайки ми:
-Моля те внимавай с чувствата на Nam-Joon ,защото....той ще ти каже сам няма да се меся, но просто не го наранявай допълнително-каза N гледайки ме право в очите. Не знаех какво да кажа затова просто кимнах в знак ,че съм го разбрала. Той пусна ръката ми и се завъртя на пети в посока към колата си. Наблюдавах го как се качва в автомобила си и потегля. Последвах примера му и аз също се качих . Запалих двигателя ,който изръмжа и разбуди RM , който  беше леко задрямал . Сетих се ,че не знам на къде да карам.
-Къде трябва да те закарам.-обърнах се към сънения Joony ,който сладко търкаше очите си ,за да може да стане малко по-адекватен.
-Ами при момчетата.-последва кратка пауза отне му време, за да осъзнае ,че не знам къде живеят.-А да излез от паркинга и ще ти казвам на къде да караш става ли?
-Добре.-Хванах волана и натиснах леко газта и закарах към кръстовището ,където Rap Monster ми каза да завия вляво. Точно когато завивах се чу:
-Боже мой не не не , спри !-той почти се извика и аз набих рязко спирачки спирайки по средата на кръстовището. Вече беше доста късно и нямаше никакви коли.
-Какво ? Какво става?!-попитах объркано.
-Не може да отида там в този вид. Някой ще се изпусне пред мениджърите и ако разберат ....Уфф дори не ми се мисли.!-изсумтя той нацупвайки устни.
-Ами прав си ,но къде ще отидеш .-извърнах погледа си към него.
-Нямам си и на идея какво да правим.-въздъхна той скръствайки ръце пред гърдите си.
-Аз имам една ,но не знам как ще реагираш.-леко се засмях след изречените от мен думи.
-Кажи де няма да е лоша , в този случай няма лоши идеи.-усмихна ми се насреща той.
-Може да дойдеш в квартирата ми . Не е много голяма ,но е по-добре от колкото да седиш на улицата предполагам.-тонът ми беше несигурен и леко треперлив.
-Ако нямаш нищо против приемам . -засмя се той в отговор.
-Добре значи ще карам на там.
-Мда.-кимна RM и аз потеглих към вкъщи.
Минаха 3-4 минути откакто пътуваме и в колата беше настъпила пронизваща тишина. Изведнъж усетих топлата ръка на Joon да докосва бедрото ми. Стреснах се и за момент изпуснах волана и изгубих контрол над автомобила и рязко набих спирачки ,за да не се забия в някоя улична лампа.
-Лоооол...Добре няма да те пипам. Е поне не докато караш.-засмя се той
-Съжалявам не исках просто се стреснах леко.-измънках тихо под носа си.
-Няма проблем. Добре ли си?-тонът му се промени и сякаш долових нотка загриженост.
-Да.-отвърнах просто и отново натиснах леко газта. След още 3 минути мълчанир пристигнахме пред входа на сградата , където живеех.Е поне където живеех засега понеже не можех да изкарвам достатъчно пари, за да си плащам безумно високия наем за 2 стайния апартамент ,в който живеех. Едната стая беше спалнята ми , имах хол и кухня събрани в едно помещение и баня. Ако може да се нарече така тази малко кутия за обувки. Това бе най-доброто ,което можа да ми предложи скапаната агенция. Да си бях намерила сама апартамент още първия път , а не сега да си търся наново. Понеже ще ме изхвърлят като мръсно коте на улицата.
Загасих двигателя и бавно извадих ключа. Разкопчах колана си и отворих вратата,за да сляза от превозното средство. Rap Monster следеше внимателно всяко мое движение. Излязох от колата и затворих вратата след себе си.Nam-Joon направи същото и ме изчака да се доближа до него, за да тръгнем към входа. Рязко се обърнах при мисълта ,че съм забравила колата отключена. За малко да падна ,но той уви ръката си около кръста ми и ме придърпа към себе си , за да възстановя опората си. Първо заключих колата после се отскубнах от хватката му. Беше ме притиснал към гърдите си , карайки ме да се чувствам неловко за пореден път. Той ме погледна накриво.
-Благодаря ти ,че не ме остави да падна.-казах вежливо и се усмихнах.
-Да няма проблем.-промълви тихо той и се обърна с гръб към мен.-Този вход ли е?-попита той и преди да отговоря RM вече се беше запътил на там.Въздъхнах и мълчаливо закрачих напред опитвайки се да го настигна. Той отвори врата и ми направи път да мина като я задържа отворена .Извърнах поглед към него , за да срещна погледа му и да му благодаря с усмивка. Но Joon просто беше забил празен поглед към обсипаното със звезди небе . Днес дори беше пълнолуние и луната се отразяваше в очите му и ги караше да блестят , захласвайки всеки ,който попадне в къпана им. Някак си исках да попадна в този техен капан.
Вървях по стълбите към втория етаж на кооперацията , а Rap Monster ме следваше забил поглед в мръсният под. Спрях се пред вратата вляво от стълбището и вдигнах едното си коляно във въздуха ,за да подпра чантата си на него и да се  разровя вътре с надеждата да намеря ключовете си. Nam-Joon сложи ръка на рамото ми.
-Искаш ли да ти помогна?-каза той и се насили да се усмихне.
-Няма нужда намерих ги.-победоносно извадих верижката с ключове и отново залитнах назад.
-Ще спреш ли да правиш опити да се пребиеш ? Ако не бях тук какво щеше да правиш?-изсмя се леко той като ловко ме хвана за ръката и рязко ме издърпа така че да стъпя стабилно на земята и ме пусна. Почуствах се някак странно , очаквах да ме придърпа и пак да ме прегърне ,но не го направи. Отключих вратата и влязохме вътре . Направих няколко крачки напред  , за да има място и Nam да влезе. Само след тези малки крачки вече се бях озовала на средата на хола си. След като Joony се събу и съблече якето си оставайки само по черния си потник. Седна на дивана и започна да се оглежда наоколо.
- Да ти предложа нещо за пиене ? -попитах като добър домакин.
-Мисля ,че приключих с пиенето за тази вечер.-каза той излягайки се на дивана.Краката му стърчаха от долния край на меката мебел.
-Мислех да спиш тук ,но като гледам ще ти е малко мястото.Може да спиш в спалнята, а аз ще остана тук.
-Не съм чак толкова нахален.-каза смирено той . Беше готов да спи на малкото диванче ,но и през ум не ми минаваше да му го позволя.
-Стигааа все едно не се познаваме от толкова години. Не се излагай.-казвайки това аз се извъртях и тръгнах към спалнята от където щях да си взема завивките.
-Не! Ще си спиш в леглото и щом толкова настояваш и аз ще спя там.-отвърна той отсечено и аз само кимнах . Не знаех какво да кажа бях леко шокирана и изненадана от думите му.Чух как става от дивана и стъпките му се приближават към мен.
-Ако се съпротивляваш ще бъда принуден насила да те завлека до там.-прошепна Joon в ухото ми. Преглътнах и казах плахо.
-Ами ако не искам?
-Нямаш избор.- изсмя се той и ме сграбчи през кръста.
-Какво правиш??! Пусни ме на земята!? Ще ме изпуснеш?!-виках ,но той просто се засмя и отвърна:
-За толкова слаб ли ме имаш? Не си познала .Доста съм се променил от последния път , когато бяхме заедно.
-Виждам и дори го усещам.-Не знам дали трябваше да го казвам , защото с това приключи разговорът ни.Joony  на магия намери спалнята и ме метна на леглото. Започна да разкопчава панталоните си!!
-Чакай ! Чакай! Не става така . Какво си мислиш , че правиш?- извиках се изненадано.
-Амм ... -последва бурен смях от негова страна и недоумение от моя.-да не смяташе , че ще спя с дрехите си?
-Същност да!
-Все едно не си ми виждала по боксерки и преди.- след казаното той свали и потника си. Което ми позволи да видя страхотно оформеното му тяло  . От изваяните плочки до мускулите на гърдите му. Зяпнах с отворена уста.-Казах ти . Много съм се променил.
-Аз отивам да си сложа пижама.-трябваше ми извинение да се измъкна от тази ситуация.Запътих се към гардероба и извадих пижамата си ,която се състоеше от чифт къси бели шорти и черен потник с тънки презрамки. Изнизах се от стаята и се отправих към банята ,за да си измия зъбите и да се преоблека набързо.
Когато се върнах в стаята Joony се беше мушнал под завивките и беше заспал дълбоко.Влезнах на пръсти и щракнах ключа на лапата. Настана пълен мрак . Бавно се придвижиш до леглото и легнах до него , внимавайки да не го събудя. Лежа загледана в прозореца, през който идеално се виждаше искрящата луна. Неусетно съм се потопила в блажен сън след изтощителния ден.

Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала .
------Следва продължение------