Последен път

Everything will be okey

Веднага щом Nam затръшна вратата на стаята ми се разплаках , не издържах. Не можеше пак да се привържа към някой, който щях да загубя. Изгубих всички ,които обичах . Всички ,на които можех да се доверя , да споделя. Останах съвсем сама на този студен и мрачен свят. Свикнах да съм сама , а сега той се появява и решава ,че ще съм поредната му прищявка и после като му омръзна да ме изостави. Какво говоря !??!? Той не е такъв . Няма да ме използва . Как можах да си го помисля. Може би просто си търсех причина да го държа далеч от себе си. Твърде дълго време свикнах да съм без него и да се оправям сама. Не мога да понеса да сме заедно отново и да се разделим пак . И отново да събирам счупените парченца от сърцето ми. Веднъж го счупи като замина и ме остави . Правех се че съм добре ,защото знаех че ако замине ще постигне нещо в живота си , но ако види ,че ми е тъжно ще остане при мен и ще изпусне шанса си . Не бих му го причинила. Искам той да е щастлив. , ако не е и аз съм причината няма да си го простя. Той ще е по-добре без мен. Нали? Ще го забравя някак и той ще забрави мен. Няма да ни е лесно и на двамата , но е за добро.
Искам да се разсея с нещо. Станах и избърсах сълзите си , поех си дълбоко дъх и се запътих към банята, за да се освежа. Взех си един топъл душ или поне се опитах . Скапания душ реши да се изгаври с мен и точно , когато насъпунисъх косата си-започна да тече ледена вода. Скапаният апартамент , мразя гоо. Сложих си домашни дрехи и изплакнах косата си на мивката в кухнята , завих я в кърпа и седнах на дивана. Забелязах чантата си да седи на масичката за кафе . Взех я , за да потърся телефона си. Докато ровех в чантата намерих листчето с номера на N. Не беше много удачно да му се обаждам ,но исках да се видя с Мирела. Открих телефона си и набрах номера му.
-Алоо...-чу се ленивият глас на момиче.
-Ам добро утро.-поздравих учтиво.
-Кой е?-попита момичето отсреща.
-Мирела ти ли си? -реших първо да проверя дали има смисъл да обяснявам.
-Ами да ,но не знам коя си ти и защо званиш рано сутринта на приятеля ми.-тонът ѝ се промени.
-Аз съм Angel от снощи . Ако ме помниш де. Съжалявам че звъня на N ,но исках двете да излезем , а имах само неговия номер.
-Офф божеее да беше казала така. Няма проблем да излезем ,но ще мога чак към 12:30. -уведоми ме тя.
-Идеално. Да се срещнем в Starbuck's на центъра в толкова часа.
-Супер , ще се видим тогава.-засмя се тя.
-Чао до тогава.-заявих аз.
- Bye bye- отвърна тя и затвори телефона. Следващите ми мисли бяха какво да облека. Реших просто да сложа къса бяла пола с висока талия и черна риза. Изсуших и леко накъдриш косата си . Приготвих си малка чантичка с най-необходимите неща като телефон и пари. Застанах пред малкото , спукано огледало в банята и започнах да се гримирам сложих си спирала и после червило. Погледнах към часовника на ръката си и осъзнах ,че имам към 10 минути да изляза от нас. Набързо сложиш очна линия и обух черните си високи токчета. Отворих врата и излезнах първо повиках асансьора и после се върнах ,за да заключа. Погледнах , дали асансьорът е дошъл ,но не беше....Ахх тази скапана бракма. Нямам търпение да се изнеса от тук. Слизах по стълбите бавно и внимателно ,все пак не исках да се пребия. Излезнах пред входа на сградата и извадих телефона си ,за да набера номера на такси. Отново бях забравила да заредя колата си .
-Добър ден! За къде ще искате кола?
-Добър ден и на вас! За улица Dongnimmun-ro.
-3 минути. Лек ден!
- Мерси и на вас!
Застанах до улицата , за да наблюдавам кога ще дойде таксито. Не след дълго колата дойде и аз се качих на предната седалка.
-Здравейте на къде да карам?
-Към Starbucks-а на центъра моля.
През целия път до кафенето се бях забила в телефона си. Шофьорът направи няколко неуспешни опита да ме заговори.
-Пристигнахме !
-Много ви благодаря! Колко ви дължа? - попитах аз , а мъжът посочи брояча. Приготвих сумата и малко отгоре и му ги подадох.Той ги прие и потегли. Обърнах се и видях Мирела да влиза в заведението. Щях да се провикна ,но видях ,че говори по телефона и се спрях. Приближих се до стъклената врата на кафенето ,но преди да успея да я хвана някой я отвори и високата му фигура се блъсна в мен.
-Аучч.-залитнах назад и нечия ръка се уви около кръста ми и ме придърпа с лекота.
-Извинете госпожице не ви видях.-каза мило момчето пред мен. Ръцете ми бяха върху стегнатите му коремни мускули ,които се усещаха дори през бялата му риза.
-Няма проблем.-Усмихнах му се аз.И погледнах нагоре.Виждах малка част от лицето му понеже носеше шапка. -Трябва да вървя така че ако може да ме пуснеш бих се радвала.
-Да разбира се.- той бързо се дръпна от мен и направи крачка в страни , за ми направи път да мина. Хванах дръжката на вратата и я бутнах навътре. Веенага усетих мириса на току що приготвено кафе.
направих крачка напред ,но се спрях когато чух:
-Между другото....може да закопчееш горното копче на ризата си. Не знаеш къде гледат по-високите.-каза момчето почесвайки се зад врата.
-Тоест къде ти гледаш.-засмях се аз и продължих напред. Огледах се , за да видя къде е седнала Мия . Видях я да седи на опашката към касата. Явно още не си беше поръчала. Приближих се до нея и я поздравих.
-Хейй Мияя!-казах жизнерадостно аз.
-Здрасти Angel.-прегърна ме тя.-Хайде да си намерим маса. Да знаеш нямам много време.
-Добре няма да те задържам . Ако искаш да го оставим за друг път?
-Не не няма проблем!Просто може да се наложи да си тръгна набързо ако някой от директорите ми се обади.-завъртя тя очи и въздихна тежко. После се запъти към едни свободни места до прозореца. Седнахме на два от високите столове , които гледаха навън.Слънцето грееше и времето беше много приятно.
-Май не си харесваш работата.-обърнах се към Мия.
-Неее обожавам я. Просто не си харесвам шефовете.Товарят ме с много работа и постоянно съм заета.-каза тя и отпи от своята матча.
-А какво по точно работиш?- не знаех нищо за нея,но все пак много я харесвах.
-Ами как да обясня....Значи.Мениджър съм на една нова група казва се UFO , но доста често аз съм тази която обикаля от стая в стая ,за да казва на групите кога е техният ред да пеят.-обясни ми тя.
-Какви групи?-стана ми интересно.
-Ами групи като BTS, IKON, VIXX ,GOT7 и BIGBANG.-една голяма усмивка се появи на лицето ѝ.
-Това е страхотно. С колко от..-песента на Mino him. явно телефона на Мирела ме беше прекъснал.
-Извинявай трябва да вдигна.-каза Мия и започна да рови в чантата си.-Ало да!..Какво!! Точно сега ли. Имам друга работа.Не може ли утре?...Да да добре идвам..
-Директорите?-попитах я .
-Да разбира се , че ще са те..-каза нервно тя.-Трябва да отида до компанията.
-Добре значи и аз ще се прибирам-уведомих аз.
-Ела с мен! -плесна тя с ръце.-Може да се запознаеш с някоя известна личност и нали знаеш да се харесате.
-Ам не ми се вярва ,а и..- Мия ме прекъсна преди да довърша.
-Оле да извинявай забравих за Rap Monster.Трябва да ми разкажеш за вас.-усмихна се подло тя.
-Ами вече няма какво да разказвам.- погледнах я тъпо.
-Каквооо! Как така? Няма да я бъде тая! Идваш с мен на работата и ще си поговорим за доста неща.-потупа ме тя по рамото и слезе от стола.
-Добре.Явно си го решила вече.-засмях се аз и също слезнах от стола.-Е с какво ще отидем?
-Колата ми е наблизо. Ще идем с нея.-каза и ме хвана за лакътя дърпайки ме към вратата.След няколко минути път с колата и спряхме пред една голяма сграда и Мия паркира колата близо до входа.
-Какво имаш да правиш сега?-беше ми доста любопитно.
-Много неща.Първо да намеря GOT7 и да им кажа ,че ще имат тренировка ,за да заснемат Dance practice на Fly.После да намеря UFO и да ги накарам да тренират ,за да не се излагат на сцената.Много са талантливи ,но много ги мързи. За начало това после ще ти кажа другите неща.
-Има ли с какво да ти помогна?-явно беше много натоварена и ѝ трябваше помощ.
-Може да идеш до GOT7. А аз при групата ми.-предложи ми тя .
-Добре. А къде са те?-след като попитах Мирела ми подаде един лист.
-Ето тук пише къде са кога трябва да заснемат Dance practice и всичко само им кажи да тренират и им прочети какво пише на листа.Може и да им го оставиш ,но бъди сигурна ,че никой няма да си направи труда да го прочете.-засмя се тя.
-Е аз се отивам към UFO.А ти си в другата посока само направо.-след което тя ми махна и се завъртя и тръгна по един от многото коридори.

-------Следва продължение------
___________________________________
Извинявам се за грешките и повторенията дано да ви е харесала :3 :3