Последен път

Най-накрая

Хей хора, смених корицата надявам се да ви харесва. Ще се радвам да изкажете мнение . Предварително се извинявам за всички грешки.Приятно четене!

Гледна точка Angel
Слънчевите лъчи паднаха върху лицето ми и аз рязко свих очите си. Цяла вечер не съм спала. А предишния ден отидох да си взема колата от наказателния паркинг , който е чак на другия край на града. Звънях на хора, за да си уреждам интервюта за работа. Загубих целия си ден , а ме взеха само на две. Днес трябваше да отида, но те бяха чак следобеда. А сега беше една 9:30.
Не мисля , че искам да работя на места като тези-библиотека и метал шоп. Но пък идваше края на месеца , а аз имах само половината от наема изобщо не ми се искаше да живея на улицата. Пък и това щеше да е временна работа. Няма да стана стара самотна библиотекарка с 6 котки нали? Или металка с 20 дупки по лицето и с отчаяно от живота изражение. Нямаше нали? Е не мислих над това дълго, защото телефона ми звъна. Хах беше Jackson. Тъкмо говорех за самотния си живот и той звъни. Реших да вдигна преди да се е отказал да чака.
-Ало.-поздравих аз.
-Добро утро.-отвърна той-Нали не те събудих?
-Не не просто се излежавах, кажи.-отвърнах припряно аз.
-Ами чудех се дали днес ще може да се видим и наистина да поговорим за всичко случило се. -имаше нещо странно в гласа му, нямаше я онази закачлива нотка. Сега беше някак студен и дълбок.
-Да, добре. Само  че аз имам два ангажимента и не знам дали ще имам време да се разкарвам до където и да е.
-Няма проблем ако искаш може аз да дойда?-попита той.
-Ами оке.-преди да кажа още нещо той вече ме беше прекъснал.
-До 20 минути съм пред вас.-допълни той и затвори.
Това не вървеше на добре първо Jackson не звучеше никак добре и второ имам 20 минути да се оправя!
Имам чувството , че минутите текът като секунди. 20-те минути изтекоха , а аз само си бях взела душ и изсушила косата. Дори още бях по кърпа. Чух мелодията на телефона ми да се носи от хола.
-Не! Не! Не!-започнах да си повтарям тичайки към хола. Да Jackson беше и сега какво , не мога да сляза  да му отворя в този вид.
-Ало долу съм.-щом вдигнах чух дрезгавия му глас в слушалката.
-Добре ще ти пусна ключове.3-тия етаж средната врата. Ще оставя отключено, за да може да влезеш.-уведомих го и той отвърна с едно добре. Отидох до прозореца и пуснах връзката с ключове. Jackson ги улови и се приближи към входната врата,  опитвайки се разбере с кой ключ се предполага , че трябва да отключи. Е надявам се да се оправи сам. Тръгнах към стаята си , за да си сложа някакви дрехи.
Отворих гардероба си и застанах пред него, оглеждайки внимателно дрехите вътре. Исках да изглеждам непринудено , но и спретнато. Реших първо да си сложа бельо като за начало е добре. Тъкмо закопчавах сутиена си и чух лекото открехване на вратата на спалнята ми.
-Ау извинявай аз не знаех че си аммм....-започна да се обеснява той като правеше бавни крачки назад. Изведнъж се чу тупване и изохкване от негова страна.
-Боже Jackson добре ли си?- извиках се и се затичах към коридора.
-Да да. Нищо ми няма просто се спънах и задника ми се срещна с плочките.-каза той ,надигайки се от земята. След като насочи погледа си към мен лицето му пламна в червено. Но какво ? Зачудих се аз и погледнах към тялото си. БОЖЕ ОЩЕ СЕДЯХ ПО БЕЛЬО!
-О боже аз..аз ей сега се връщам.-казах аз. Бързо се шмугнах в стаята си и затръшнах вратата. Облегнах се на нея и се свлякох надолу.
-Колко съм зле само-прошепнах на себе си и опрях глава на коленете си.
-Ам Angel?-каза Jackson почуквайки на вратата ми.
-Аа да ей сега идвам. Чакай ме на дивана в хола.-боже още усещам как бузите ми парят.
-Добре.-отвърна той и се отдалечи от вратата.
Изправих се и отново се приближих към гардероба си. Вече не ми се виждаше от такова значение как ще съм облечена. Затова просто взех едни къси черни панталонки и бяла тениска с накъсан гръб. Набързо сресах рошавата си коса и се отправих към хола. Jackson просто си седеше седнал и говореше по телефона си , не забелязал присъствието ми. Тихо се приближих и седнах на дивана до него.
-Да благодаря за поканата ще го имам в предвид. До чуване.-каза припряно той и побърза да затвори телефона си.
-Е за какво искаше да говорим по-точно?.-попитах аз след като той постави телефона на масата.
-Не знам как да започна.-въздъхна той.
-Просто карай направо. Няма нужда от заобиколки.
-Добре тогава.-мълчание-Аз-пак мълчание.
-Ти?-попитах аз. Той си пое дълбоко въздух и каза:
-Аз наистина те харесвам и ...и това , което стана в Мия беше импулс , на който се поддадох и не съжалявам за това.
-Но?-винаги има НО просто чаках да го каже.
-Как така но?-попита той и повдигна едната си вежда.
-След всичко хубаво идва и лошото.-просто ускорявам процеса , защото започна със заобиколките.
-Аха.Добре. Сега да продължа.-поредните секунди прекарани в задушаваща тишина.-Въпроса е там, че не знаех за миналото ти с Rap Monster.
-Това какво общо има?-е добре това не го очаквах.
-Той е най-добрия ми приятел.
-Добре , но както ти сам каза това е минало.-това просто излезе от устата ми дори не бях толкова сигурна в казаното.
-Сигурна ли си? Защото ако не е така ще те разбера и ще те оставя намира. Просто няма.....-не исках да го слушам повече ,затова реших да го прекъсна. Леко се надигнах и нежно слях устните ни в невинна целувка. Когато се отделих го погледнах в очите и казах:
-Ще престанеш ли с тези глупости?Не искам да ме оставяш нито каквото и да било.Та ние едва сега се запознахме.-той се усмихна и кимна.
-Ааа! Какво правиш?-изскимтях аз , когато той приклещи тялото ми под неговото. След което се наведе и...какво? Очаквах да слее устните ни, но той постави малка целувка на носа ми. При това негово действие аз се изкикотих тихо. И детска усмивка се появи на лицето ми. Той не каза нищо само се намести на дивана до мен и ме гушна. Дълго време седяхме така. Никой не обелваше и дума, но тази тишина беше тъй приятна и нужна на двама ни, че не посмявахме да я нарушим.
Гърдите му бяха долепени до гърба ми и усещах дишането му, което за разлика от моето беше равномерно и спокойно. Погледнах към часовника, показваше 12:56.
-Jackson?
-Мхм.-измънка той и зарови главата във врата ми.
-Трябва да тръгвам има интервю за работа след 30 минути.
-Още малко де.-помили се той.
-Не могааа трябва да ходя с автобус до там. Нямам време.
-Искаш ли аз да те закарам?-попита той и леко се надигна.
-Става , трябва първо да се преоблека- засмях се аз и се изправих. Краката ми се бяха схванали и се олюлях , но той постави двете си ръце на кръста ми и аз успях да запазя равновесие , за да не падна.
-Благодаря.-обърнах се към него а той ми се усмихна и каза:
-Сега ми дължиш една услуга.
-Така ли и каква ще е тя?-попитах изненадано.
-Ела с мен на едно парти довечера.-каза той и се изправи.
-Това ли е?-в отговор той кимна.-Добре тогава.
След 20 минути вече пътувахме в колата му. Бях си сложила черни не много високи токчета, бяла риза и черна пола, а косата ми беше вдигната на небрежен кок.
След още 5 минути Jackson спря колата и се сбогувахме.
Интервютата минаха бавно и изморително. По път за вкъщи щяк да заспя в автобуса. Нямах търпение да се прибера и просна на дивана. А щом отключих входната врата това и направих.
Както си лежах на дивана вече отчаяна от безнадеждното положение с наема. Телефона ми звъна. Беше Мия.
-Хейоо-отговорих
-Хееей абе имам въпрос.Знам че не си харесваш жилището и цената му не те устройва би ли искала да живееш с мен и Нани ,в един доста голям и хубав апартамент ?500 000 уона на месец?- какво това шега ли беше?
-Чакай. Шегуваш ли се с мен? Защото ако да не ми е забавно.-казах напълно сериозно. След всичките тези скапани интервюта не ми беше до майтапи. А какъв е шанса да мисля точно за това и тя да ми се обади и то с такова предложение.
-Ами не , не се. Просто нещата така се получиха , че искам по най-бързия начин да се изнеса от този апартамент. Абе дълга история. Въпросът е че с Нани искахме да е по-голям и решихме да вземе още една съквартирантка. Иии...
-И се сети за мен ли?-попитах изненадано.
-Ами да. Е какво ще кажеш?-каза Мия.
-Само един последен въпрос кога ще се местим.-отвърнах светкавично аз. Нямаше какво да се замислям. Дори не ме интересуваше къде е и как изглежда.
-Страхотно ще ти пратя адреса. И за това ще се разберем допълнително, но ще е възможно най-скоро. Ти кога можеш.-попита Мия.
-Ами трябва ми ден , за да си събера нещата и съм готова.
-Добре. Супер! До чуване.
-Чао.-след казаното връзката прекъсна.
Не можех да повярвам най-накрая ще се местя.