Последен път

What shoud i do now

От както медиите разбраха за мен и Jackson нещата станаха много сложни. Карахме се често ,но се сдобрявахме бързо. Имахме доста лоши моменти , главно предизвикани от мениджърите на групата му и папараците. Двамата бяхме ревниви затова се връзвахме на лъжливите клюки прекалено лесно . Вече не можех да разбера кое е истина и кое не е.  Снощи за пореден път се бяхме сдобрили след поредната ни караница. Дори не помня защо се скарахме беше нещо от сорта на: Защо общувам  толкова много с момчетата от BTS и Ikon. Ми защо ли.....може би защото са ми приятели.... Все тая , реших  да отстъпя този път и му се извиних като обещах да излизам  по-малко с тях и повече с него.
Сега седях в едно заведение близо до центъра и пиех кафе. Исках да си взема нови дрехи за довечера. Имаше награди и GOT7 бяха номинирани. Все пак бях гаджето на Jackson трябва да съм с него в такива моменти, но има един проблем. При всеки един такъв момент се налага да източвам сметката си за нова дизайнерска рокля , с която да се появя до него. И днес това правех търсех си рокля, която да изпразни кредитната ми карта. Трябваше да бъде официална , но не прекалено , защото се предполага, че след наградите ще има парти , на което също трябва да отида като негова дама.  Поне нямаше нужда да ходя на фризьор и да се гримирам в нас. Стилистите на групата щяха да се погрижат за това ако съм с час по- рано там.
Вече бях обиколила повечето хубави магазини и леко започвах да се отчайвам понеже не намирах нищо хубаво. Дори и не съм си правила труда да меря каквото и да е.
Бях на прага да се побъркам имаше още 3 часа до наградите , а аз още нямах какво да облека отправих се към последния магазин , с малкото си останала надежда да намеря нещо хубаво. Вървях забила поглед в телефона си докато не стигнах витрината на магазина , вдигнах глава и я видях-моята рокля, сложена на един бял манекен.С бърза крачка влезнах вътре и попитах продавачката дали има моя номер и се оказа, че тази на манекена е моя размер. Свалиха я и ми я дадоха, отидох до пробните и набързо я сложих. Излезнах , за да се огледам. Боже седеше толкова добре. Реших да я вземе и без това нямах повече време за губене, отидох до касата , за да я маркират.
-578 166 лона моля.- усмихна ми се продавачката. Моляя толкова за рокля та това са близо 500 долара. Малеее.....вече е късно да я върна , а и ми трябва. Подадох кредитната карта на жената с нежелание и мъка и тя доволно я взе и пъхна в постерминала. Въведох пин кода си и взех покупката. Щях да се разплача на излизане от магазина.  Отидох до колата си и тръгнах към вкъщи. Набързо си взех обувките и чантата ,върнах се в колата. Имах 30-40 минути път до там и още 2 часа до началото на наградите.  С моя късмет за хванах задръстване и след 50 минути стигнах до залата. Взех чантата с роклята и обувките и се отправих към ВИП входа.
-Пропуск моля.-каза една горила, която ми препречи пътя.
-Да разбра се.-казах аз и започнах да си търся пропуска.-Амии...май съм го забравила.-засмях се нервно аз.
-Да добре и аз така си помислих, сега се мръднете от пътя.-отвърна мъжът и ме избута.  Отчаях се този път наистина......Тогава се появиха те. IKON.
-Ооо Angel!-извика June.
-Junhoe!-извиках радостно аз и се затичах към него.
-Честита рокля.-каза тихо глас зад него и се подаде Jinhwan и посочи чантата от магазина.
-Какво?! Аа да мерси Jinan. -отнеми време да зацепя за какво говори.
-Момчета може ли да ви помоля за нещо?-попитах аз.
-Амм предполагам.-отвърна леко несигурно June.
-Забравила съм си пропуска може ли да вляза с вас?-помолих им се аз.
-Добре , но ще искам нещо в замяна.-засмя се Junhoe. Знаех , че ще ме изнудва. Доста добре го опознах от както тримата с Jinan започнахме да излизаме заедно. Хванах го за ръката и го дръпнах настрана.
-Например да не казвам на останалите за теб , Jinhwan и вашите "приятелски" отношения-предложих аз. Очите му се разшириха и се изсмя нервно.
-Аз се шегувах-отвърна той и се върнахме при Jinan. Останалите от групата вече бяха влезнали. С помощта на тези двамката влезнах и аз.Благодарих им и се отправих към гримьорната на Got7.
-Къде се изгуби? -каза Jackson веднага щом прекрачих вратата, дойде до мен и добави.-Не си вдигаш телефона. Защо?
-Спокойно де. Забравих си пропусна и затова се забавих.-отвърнах аз. -Къде мога да се преоблека?-попитах аз.
-Или тук или в тоалетните.-каза той.
-Супер....-излезнах от стаята и тръгнах към WC-то. Нямаше начин да се преобличам пред всички от Got7. По път към тоалетните видях Jimin.
-Angeeeel?-извика той и ме гушна.
-Здрасти Jimin.-казах аз и го потупах по главата.
-Може ли да те помоля за нещо?-попита той.
-Сега бързам може ли после?-отвърнах аз и преди да изчакам отговора му тръгнах. Влезнах в тоалетните и се облякох набързо. Сега оставаше само грима и косата. Влезнах отново в гримьорната на Got7 и ги заварих да седят на дивана и да се хилят като пълни идиоти , май се снимаха на клип.
-Много си хубава!-извика BamBam.
-Мерсиии-усмихнах се сладко аз.
-Това не трябваше ли да го каже Jackson?-засмя се JB и повдигна еднта си вежда.
-Да , но BamBam ме изпревари.-отвърна той и стана от дивана. Приближи се към мен и ме придърпа в прегръдката си. Не ме целуна, не каза нищо. Той просто знаеше кога имам нужда просто да почувствам , че е до мен. Имах нужда от неговата опора. Проблемът , бе че тя постоянно се клатеше като недобре сложена греда или не закована дъска. Страх те е да стъпиш на нея , за да не паднеш.
-Момчета какво правите?-попитах леко строго аз , когато забелязах как Mark е насочил телефон си към нас.
-А не нищо.-извика той.
-Хммм...така ли....-отвърнах аз и тръгнах към тях.
-Бързо спри го!-извика BamBam и се опита да вземе телефона, но аз бях по бърза.
-В V app ли бяхте пуснали live...-попитах аз с намусена физиономия и скръстих ръце пред гърдите си.
-Хайде стига ще ти избият бръчки.-засмя се Jackson и ме дръпна за ръката.
-Мхм и ще те зареже.-добави Youngjae.
-Май ме бъркаш със себе си.-отвърна Jackson и се усмихна.- Аз не бих го направил.
-ОООООООО-възкликнаха всички останали. Засмях се и седнах на един стол. Една жена на среднавъзраст ми се поклони и започна да ме гримира, а друга се зае с косата ми. Боже чувствах се много странно. Не бях свикнала някой друг да се занимава с тези неща. Скоро бях готова и с момчетата се запътихме към масите за ВИП гости и учасници. Минахме по един тесен коридор и всички един по един започнаха да излизат през един малак вход покрит с черна завеса. Чуваха се виковете на феновете. Jackson ме хвана за ръката и излезна пръв след това издърпа и мен. Хвана ме през кръста и помаха към папараците и си продължихме към масата. Настанихме се и шоуто започна. Първо всяка една от номинираните групи щеше да изпее песента , с която е номинирана , а след това ще се обявят победителите в дадените категории. Първи излезнаха Monsta X след тях Ikon , TeenTop и други. Дойде ред и на Got7 ,те станаха и се отправиха към сцената. Започнаха да се раздават на макс под музиката на fly.По време на изпълнението им Мия дойде до мен и ме помоли :
-Моля те помогни ми да намерим Rap Monster. BTS трябва да излязат след Got7 , а него никъде го няма.-кимнах в знак на съгласие и станах от масата. С Мирела се разделихме и започнах да претърсвам всяка стая, която видя. Но нищо , стигнах последната стая на етажа и я отворих рязко. И какво видях. Нани и Куки. Божеееее! Едва не се извиках когато ги видях. Нани беше седнала на една маса , а Куки седеше прав пред нея и се целуваха. Е поне го правеха преди да ги прекъсна и те притеснено да се отделят един от друг.
-Извинете!-казах набързо аз и тръгнах да излизам, но се върнах-А и Куки имате 1 минута до изпълнението ви.-добавих и излезнах от стаята.  Бях цялата червена и ми беше топло затова реших да изляза на близката тераса на малко по-хладно. Излезнах и се доближих до парапета.
-Здравей.-обади се тих , но дълбок мъжки , който изкънтя в главата ми като ехо.
-Боже така ме изплаши. Едва не паднах през балкона.-засмях се нервно аз и се обърнах в посока гласа.А той си седеше спокойно там и гледаше към мен.
-Не сме се виждали от....от екскурзията в Тайланд май.-добави той и тръгна към мен.-Това , което стана там....
-Не Joony , виж аз....-опитах се да каза нещо , но той не ми позволи.
-Замълчи за малко , моля те!-отвърна той и аз млъкнах.-Помниш ли това което ти казах там? Имам да добавя още няколко неща. Да знам че си с Jackson и нямам никакво право да искам това от теб или изобщо да говоря за това с теб , но просто не издържам. Не мога издържам да ви гледам как се целувате, прегръщате или каквото и да е. Всичко от вътре ми се преобръща и ми иде да...да забия един на най-близкия до мен човек. Искам да си моя и само моя. Искам аз да съм твой. Искам да съм този , на когото да се обаждаш за глупости. Този , на когото да казваш всичко и да мога да бъда до теб през цялото време ,когато съм ти нужен, а даже и да не съм ти нужен пак ще бъда до теб. Да те пазя от всичко и всички. Обичам те! Моля те позволи ми да бъда този човек. Помисли си и ми кажи като решиш. И нека това да е последния път , в който водим този разговор.-завърши той и ме прегърна силно. Дори не усетих кога съм се разплакала.
-Ахаам.. И аз имам да казвам някои нещо.-чу се друг мъжки глас и аз се отдръпнах рязко от RM.
-Jackson  не е това...-той ми направи знак да замълча и аз го сторих отново.
-Искам да кажа едно. И аз искам да бъда този човек Angel , но ти не ми позволяваш. Всеки път , когато се опитам да те успокоя , ти не ми позволяваш и се затваряш в себе си. Подозирах защо , но сега започна да ми се изяснява всичко. И не , не съм бесен нищо дори ядосан. Просто искам да ми кажеш кой предпочиташ да е този човек. Аз или NamJoon. Не отговаряй сега. Не искам отговора ти да е бърз и не обмислен, а точен и окончателен. Поне това ми дължиш. Поне това НИ дължиш и на двамата. И нека това наистина е последния път.-каза той и сложи ръка на рамото на Joony. -А сега е време да излезеш на сцената и да ги разбиеш.-усмихна се с насълзени очи Jackson. RM му кимна и двамата влезнаха вътре. Оставяйки ме сама да подреждам парченцата. Животът ми бе като пъзел с 1000 части. От онези , които започваш да редиш , но се отказваш понеже се твърде сложни и не ти се занимава с тях.  Тъкмо подредих една малка частица от тях, един малък детайл и виждаш новата купчина разбъркани парчета , които сякаш не съвпадат никъде , но ти все пак трябва да ги сложил някъде. В такива моменти имах нужда да направих крачка назад , за да видиш цялата картина пред очите си. Само че аз имах един проблем , ако направех тази крачка падам в една пропаст. Една голяма , тъмна и самотна пропаст , в която не исках да прекарам остатъка от живота си.  Затова трябваше бързо да подредя пъзела или поне да реша къде да сложа парченцата , за да се получи поне малка част и да ми вдъхне доверие и надежда за бъдещето. Тогава осъзнах. Всичко беше в мой ръце.

Извинявам се за грешките и за всичко. Иии нали ви обещах да ви разтърся с тази глава...е справих ли се 🙈😏? Какво мислите че следва сега ?