Последен път

We are going on a trip

Днес беше денят на пътуването. С Jackson се бяхме видели вчера и той ми обясни всичко. Екскурзията ще е до Burma в Tailand . Ще отидем със самолет и ще сме там седем дена.  Трябва да ме вземе с колата си и да отидем на летището. Там ще се срешнем с Мия , Нани и някакво момиче Неси. Беше ми странно , че ще ходя на почивка с момиче , което не познавам , но Jackson ме увери , че е с готин характер.
Телефона ми звънна. Беше Jackson, предположих , че вече е долу и ме чака. Затова взех чантата си и се запътих към вратата , до която седеше, стегнатият ми куфар още от предната вечер. Обух се и излезнах от апартамента като заключих след себе си. Викнах асансьора , защото шансът да смъкна този тежък куфар до долу беше нулев. Телефонът ми отново звъна , но този път беше Мирела.
-Алоо къде сте с Jackson?-попита тя.
-Сега излизам от блока  и тръгваме към летището.
-А добре. Полета ни има вероятност да подрани така че по-бързо.
-Добре , чао.-казах и аз , така приключи разговорът ни.
Вече отварях тежката метална врата на входа. Замалко да се спъна в Jackson , понеже беше седнал на цимента точно отпред.
-Боже Angel като не ми дигна си помислих , че още спиш.-каза припряно той.
-Не , просто реших че няма смисъл да ти вдигам и просто слезнах.
-Щях да ти помогна с куфара. Сигурно тежи , дай да го кача в колата и да тръгваме. Мия ми звъня сигурно десет пъти. Беше ме страх да и вдигна.-продължи той.
-Няма проблем аз се чух с нея.
-Така ли ? И какво каза?-попита той като взе куфара ми и тръгна към багажника на колата.
-Ами каза , че полетът ще подрани и трябва да побързаме.
-Страхотно не стига че закъсняваме , а и самолетът щял да подрани...-измърмори той и сложи куфара в багажника на колата си.-Поне не сме далече от летището.
След 15 минути вече се бяхме чекирали и чакахме да ни пуснат да се настаняваме в самолета. Не бях говорила с Неси , нито с Нани. А с Мия си казахме само едно здрасти. Jackson ме беше прегърнал в гръб , а аз се бях облеглана на  гърдите му. Никой не казваше нищо.
-Моля всички пътници да заемат местата си.Предполага се, че ще излетим след 10-15 минути. -каза женски глас.
-Хайде-каза Jackson и се отдели от прегръдката , като ме хвана за ръка. 
Мирела и момичетата станаха от диванчетата и се запътиха към малките бусчета , които трябва да ни заведът до самолета. Бусчето , в което бяхме тръгна първо. Jackson веднага си намери място и седна. Едно малко дете залитна и се блъсна в мен , при което аз също залитнах и се приземих в скута на Jackson.
-Опа, съжалявам. Просто детето и аз.-започнах да се извинявам аз и понечих да стана. Но той ме хвана за кръста и ме върна обратно в скута си. Целуна ме по рамото и каза:
-Нямам нищо против.-след което се засмя. Бусчето спря-Еее трябва да ставаме.-измрънка той. Аз само кимнах и се изправих. Забелязах колко странно ни гледа Мия , но в същото време се опитваше да не се  изхили.
До самолета духаше силен вятър. Хората започнаха да се изкачват по металните стълби към вратите. В момента толкова се радвах че не си сложих бялата пола. Толкова прекрасно щеше да литне нагоре. Само при мисълта какво щеше да стане лека усмивка и руменина се появиха на лицето ми.
-Хей какво става?-попита Jackson и погали главата ми.
-Нищо просто се замислих какво щеше да стане ако си бях сложила пола.-отвърнах аз и една мазна и всъщото време перверзна усмивка се появи на лицето му.-Абе ей.-засмях се аз и леко го бутнах.
-Нищо не съм казал.-отвърна той и вдигна ръце във въздуха. Неси седеше зад него и само ни прати един странно двузначен поглед.
Дойде и нашият ред , една мила стюардеса ни показа къде са ни местата. Jackson беше най-отвътре , до него бях аз и до мен Неси. Зад мен и Jackson седяха Нани и Мия.
След като излетяхме Нани и Jackson заспаха , а аз се запознах с Неси. Мия си сложи слушалките и започна да игнорира глупавите ни разговори. През целия полет си говорих с Ванеса. Тя ми разказа от къде е и защо е дошла тук и аз направох същото. Полетът беше едва един час и нещо след което кацнахме на едно доста малко летище. Като по чудо си взехме бързо багажа и викнанахме такси , за да идем до хотела. Едвам прибрахме всичкия багаж в багажника на колата.
-Аз съм отпред.-провикна се Мия-Отзад ще получа клаустрофобия.-довърши тя и по най-бързия начин седна на предната седалка.
-Неее-извика жално Нани-тогава поне да съм до прозореца.
-Добре тогава, но някой ще трябва да седи в някой и това не съм аз.-каза Неси.
-Това не е проблем. Angel ще седне в мен, а ти Неси на средната седалка.-каза Jackson и погледна към Ванеса. Тя просто кимна и отвори врата като направи път на Нани. Тя влезна и седна зад шофьора. След нея влезна Неси и накрая Jackson, който потупа краката си, подканвайки ме да седна в него.  Извартях очи и се засмях след което бързичко седнах . Първите 3-4 минути само се мърдах.
-Пръстани да се движиш , защото не съм от камък , а ти така усърдно се търкаш в.....-прошепна ми той и отново се облегна назад. През останалия път не мръднах нито веднъж, но и не спирах да се подсмихвам.
Пристигнахме пред хотела , а аз само това чаках. Изкочих от колата и се протегнах.
-Божее таке се схванах-измрънках аз.
-Не ти беше притисната като в сандвич-засмя се Несито.
-Ужс. Тоя така вонеше че ми идеше да повърна.-каза Нани и си пое дълбоко въздух.
Jackson свали багажа от колата , докато Мия плати на шофьора.
Всеки си взе багажа и се отправихме към рецепцията.
-Добър ден имаме резервация на името на Мирела.-каза Мия на женета.
-Да заповядайте ключа. Вие сте в бонгало 17. В посока плажа, Кайле ще ви помогне с багажа.-уведо ми ни жената и ни даде ключовете. Пиколото ни помогна да си занесем багажа до бонгалото. Отвън изглеждаше като излязло от някое списание. Толкова беше красиво , а и голямо. Мия отключи вратата и влезнахме вътре. Всички започнахме да се оглежфаме наляво и надясно. Всичко беше толкова хубаво и чисто. Имаше си и камина.
-Доста е тъмно -каза Неси и се приближи до завесите на прозорците в хола и ги издърпа-Леле хорааа.-едва не извикатя при вида на гледката.
-Боже толкова е красиво-казах. Виждаше се плажът.
-Мхмм-отвърна Мия.-Само да ви кажа как ще спим. Така има три стаи. Аз и неси сме в еднастая. Нани и Angel в другата....
-А защо аз трябва да съм сам?-прекъсна я Jackson.
-Не се оплаквай знаем , че Angel ще идва при теб.-каза Мия и му прати един подигравателеб поглед.
Всички си влезнахме по стаите. Някой заспаха, други си цъкаха на телефоните или похапнаха от оставените разядки. На никого не му беше до плаж. Оставихм е го за утре.

Извинявам се за мноооготооо грешките и повторенията.  Надявам се главата да ви е харесала. ( ще я редактирам скоро). Ако на някой от вас му се чете смут написах нов: Love you  може да го прочетете.( да знаете че го има и в фика на 9ivyniti9 , но променен от нея , а този си е моя оригинал без неините промени)Направила съм го xreader. 😅🙈😉❤️