Последен път

Решението-взето

След всичко казано от Jackson и Rap Monster исках просто да се прибера, да сваля скъпата рокля, изкуствения грим и да си легна. Това и направих , но не заспах....ооо не , не можах. Мислех си за всички онези малки моменти и с двамата.

Когато валеше порой и аз си бях тръгнала ядосана от вечерята ни с Jackson от ресторанта до тях и той ме търсеше в дъжда с чадър в ръка само защото се беше притеснил да не настина.

Или когато бях в компанията да помагам на Мия и бързах да занеса едни папки до последния етаж , но асансьора бе на косъм да се затвори , но една ръка спря вратите и ми направи път да вляза. А вътре в асансьора Rap Monster не спря да ме разпитва беше толкова загрижен. Помогна ми с всичките папки и дори ги занесе до офиса.

Jackson толкова бързо ми се довери и поиска да кажем на всички за нас.

Нооо Joony пренебрегна всякакви морали , за да защити мен и връзката ми с Jackson. Макар самия RM да ме харесваше дойде и каза в лицето на най-добрия си приятел истината за случката в бара.

Оххх или онзи път....С Jackson трябваше да се срещнем на нашето си място в един парк и той закъсняваше. Точно се канех да му се обадя и той се появи с плюшено бяло мече. Доближи се до мен и ми го подаде изглеждаше толкова сладък в онзи момент . Сякаш времето бе спряло , за да мога по-лесно да запечатам този спонтанен жест на нежност в съзнанието си.

Ами когато откривах на работното си място в компанията топла храна и кенчета кола с моето име на тях. Толкова време се чудех кой го прави докато един ден не залових Joony на местопрестъплението. Реших да си замълча и да запазя този факт за себе си. Това беше мига , в който разбрах всъщност колко загрижен и заинтересован е той за мен.

Помня как се прибрах в стария си апартамент и заварих плота в кухнята обсипан с листенца от рози и в средата една черна кутийка с бяла панделка и красива картичка до нея. В картичката имаше дълго и прекрасно пожелание по случай един месец от връзката ми с Jackson. А в кутийката сребърна гривна с инициалите ни и с гравирана датата на която се запознахме. В този ден бях сигурна че той е забравил за годишнината ни и толкова се зарадвах като видях всичко това. Дори сега нося тази гривна.

Изведнъж се хвърлих в дълбокото , спомняйки си за един отдавна забравен спомен : Докато родителите ми бяха живи те работеха много и до късно. Сутрин излизаха преди да съм стана и вечер се прибираха след като съм заспала. Дори в деня на 17-тия ми рожден ден. Събудих се сутринта с надеждата да сляза долу и да заваря семейството си в хода и да прекараме деня заедно , но не. Слезнах долу и получих нова доза болка и разочарование. Скрих ги зад маската на щастлива ученичка и отидох на училище. Както всеки ден Joony ме чакаше пред входа на гимназията ни. Разбира се и той не ми каза нищо свързано с рождения ми ден, но не мога да го виня. Как би могъл той да знае за него. Денят мина бавно и мъчително. Прибрах се вкъщи проснах се на дивана в празния хол, в празната къща и си пуснах поредния скучен филм , за да запълни времето преди да заспя. Тогава се почука на вратата. Та кой би се сетиш в 20 часа да идва до вкъщи. Не бяха родителите ми те си имаха ключове , а и бе твърде рано , за да се приберат. Тромаво станах от дивана и се запътих към входната врата. Отворих я и единственото , което виждах бяха балони. Във всякакви цветове, а през тях се подаде милата усмивка на Nam. Сега забелязах че в едната си ръка държеше балоните , а в другата една малка сметанова торта.
-Честит рожден ден!-извика радостно той и се хвърли отгоре ми.
-Но ти как?-изненадах се аз.
-Знам всичко. Хайде сега да празнуваме. Нося бира , но ще трябва да ми обещаеш да не се напиваш мъник. -засмя се той и влезе през вратата.  Тогава , в онази нощ си станахме наистина близки. В онази нощ той събра смелост да ми признае за чувствата си.