Край

204 31 8
                                    

ВАЖНО! МНОГО ВАЖНО , АКО ОЩЕ НЕ СЕ ПРОЧЕЛИ КРАЯ МИ. СПРЕТЕ ВЕДНАГА. ПРЕДИ ТАЗИ ГЛАВА ИМА ОЩЕ ЕДНА КОЯТО ПО НЯКАКВА СТРАНА ПРИЧИНА СЕДИ ПОД ТАЗИ И ВСИЧКО СЕ ОБЪРКВА. ЗАТОВА ВИ МОЛЯ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПЪРВО Решението-взето И ПОСЛЕ КРАЙ! БЛАГОДАРЯ ВИ МНОГО❤️❤️❤️




-Аз седях там чакайки го да дойде. Ами ако не дойдеше, ами ако всичко това беше просто сън, фантазия или поредната илюзия за бъдещето ми?
-Добре, добре-засмя се той.-Малко прекали.
-Пак ли ще водим този спор?-попитах аз.-Стой ти на най-важния ден в живота ти и чакай някой 30 минути да видим ти как ще се чувстваш-нацупих се аз.
-Разбрах, извинявай. Хайде сега продължи , че им стана интересно.-подкани ме той.
-И така седях си облечена в роклята и чаках момчето да се появи. И след толкова много притеснения и нерви той се появи. Изтупан от главата до петите.-казах аз и го помилвах.
-Нека аз продължа на там.-след като кимнах в знак на съгласие той започна-Не помня много от станалото между виковете и и тичането ми между наредените столове, но помня едно. Помня как седях там , пред всички и чаках. Да вече аз я чаках. Чаках да се появи изпод белите воали , с които беше украсена цялата зала. И ето две момчета надигнаха висящия плат и тя се показа от там като принцеса. Като моята принцеса. Стъпваше бавно и внимателно. Когато я видях там осъзнах нещо. Нямаше друго място , на което да исках да се намирам в онзи миг. Исках да съм там повече от всичко. А това че докато тя идваше към мен бе водена не от кои да е а от най-добрия ми приятел правеше момента още по-хубав.-усмихна ми се той насреща и аз пак се изчервих.
-Вижте деца. Гледайте и се учете как да лъжете по най-изкусния възможен начин.-отвърнах на двете ми деца Dal и Byeol, които слушаха и гледаха с интерес към мен и баща си.
-Божеее!-засмя се той и ме захапа за ръката.-Не ми ли вярваш?-попита той с кучешка муцунка.
-Мхм. Деца нека ви представя закъснелия за собствената си сватба Kim Nam-Joon. И вие имате огромната чест той да ви бъде баща.-съобщих тържествено аз.
-Честа е изцяло моя.-засмя се той и взе двете дечица в скута си. Dal вече беше станала на 4 ,а Byeol беше на път да направи 3. Бяха най-скъпото нещо в живота ни.
-А-а-а тате...на-на-нали твоя най-добър приятел е бил чичо Jackson?-попита сладко сладко Dal.
-Мда и още е.-заяви гордо Joony. А само какви неща сме преживявали с него и майка вии.-започна да се смее той.
-Смей се ти, на времето не ти беше много забавно-подразних го аз.
-А какфо е ставло с вас?-попита отново малкото ни момиченце (Dal).
-Като пораснеш може и да ти разкажем.-засмях се аз и погалих меката и бузка.
-Ехоо!-чу се дълбок мъжки глас и хлопването на входната врата.-Тук съм да гледам малките дяволчета-засмя се той-Така де ангелчета.
-Чичооо Jacksoooon!-извика Dal и скочи от скута на баща си.
-Точно навреме. Вече си мислех че ще изпуснем резервацията.-каза Joony и се изправи като взе Byeol в ръце.-Хайде Angel да излизаме вече че това сако ме побърква.
-Казах ти да не го слагаш, но ти послуша ли ме? Не.-натякнах му аз.
-Исках да съм официален все пак имаме годишнина от сватбата. -засмя се той и ме придърпа в прегръдката си.
-Да...пет години не са малко време.-въздъхнах аз и се облегнах на гърдите му.
-Добре аз ще се качвам с децата на горния етаж.-каза Jackson и се измъкна тихомълком от хола.
Joony ме дари с една нежна целувка и ме пусна като ми направи знак да тръгваме. Кимнах и излезнах от хола сложих си токчетата и го изчаках пред входната врата. Когато и той беше готов ме хвана през кръста и излезнахме от къщата минахме през малката градинка , която бе осветена само от звездите на нощния небосвод и луната.Беше перфектната вечер да отпразнуваме годишнината си. Никога не съм си представяла , че ще се омъжа за него , както и че нещата с Jackson ще се развият по този начин. Но не съжалявам за нищо. Докато се усетя вече бяхме до колата ни и Joony ми беше отворил вратата , за да вляза.
-Няма нужда да се правиш на джентълмен.-засмях се аз и влезнах.
-Само за днес , недей да свикваш.-отвърна той и ме дари с една топла усмивка. След която заобиколи колата и седна на шофьорското място до мен. Запали двигателя и потеглихме. Той сам беше организирал цялата вечер. Беше намери ресторант, беше направил резервация, дори беше изнудил някакси Jackson да се отдели от новата си приятелка и да гледа децата. Бях се забляла в прозореца , когато усетих топлата му длан на бедрото ми. Извъртях глава към него, той отдели за секунда очи от пътя и ми прати един мил поглед. Загледах се в лицето му, в всяка една изваяна до съвършенство черта. Беше перфектен. О не излъгах. Далеч не бе перфектен , но си беше мой и си го обичам такъв. Обичам да забравя да нахрани кучето, обичам да забрави да закара децата на рожден ден или да купи нещо от магазина , обичам просто всичко , което прави. Неусетно стигнахме до ресторанта. Той слезна първи и побърза да ми отвори вратата.
-Ауу тази вечер май някой наистина се старае-засмях се аз.
-Мхмм.-отвърна RM. Подаде ми ръка и двамата влезнахме вътре. Обстановката беше толкова приятна и уютна. Една жена дойде до нас и ни попита дали имаме резервация.
-Да на името на Nam Joon-отвърна той.
-Един момент...-кратка пауза докато тя търсеше в тефтера-Съжалявам , но резервацията ви е отпаднала ще трябва да изчакате.-добави любезно тя.
-Моля?Как така? Шегувате ли се?-започна да се ядосва той.
-Не стига няма проблем да изчакаме.-опитах се да го успокоя аз. Joony въздъхна тежко и кимна. Отидохме да седнем на столовете встрани, на които по принцип се чакаше за маса.
-Не мога да повярвам как ни се провали вечерта.-измърмори той.
-Хей...недей така не е вярно. Най-важното , е че сме заедно. Двамата.-казах аз и хванах ръката му. Той веднага улови моята и вплете пръстите ни.
-Знаеш ли, когато заминавах , за да създадем BTS си мислех , че повече няма да те видя. Че това е последния път , в който те виждам , усещам и докосвам.-засмя се той.
-Аз знаех , че някога пак ще се срещнем, но си мислех , че ще си ме забравил.-отвърнах аз.
-Как смяташ че мога да те забравя. Та ти ми беше първата.-каза той и ме погледна с топлите си очи.
-Абе ти само заради това ли ме помниш бе.-подразних го аз.
-Не, не ! Боже не!-започна да се обеснява той , но една сервитьорка дойде и го прекъсна.
-Масата ви е готова.-съобщи ни тя и ни заведе до нея. Joony продължи да се прави на джентълмен и ми дръпна стола , за да седна. Пратих му една усмивка и седнах. След  малко дойде друга сервитьорка и ни донесе две менюта. Joony направи знак с ръка , че вече е готов с поръчката и жената кимна. Извади химикалката и тефтера си и записа казаното от него. Боже поръча и за мен. Сякаш прочел мислите ми, избра точно това което исках. Охх за толкова време се опознахме наистина много добре. Мисля че успяхме да разгадаем всяка една мистерия един за друг.
-Защо избра мен?-беше неочакваният му въпрос-Извинявай че те питам и то чак сега , но винаги съм се чудел.
-Писмото-отвърнах просто аз.
-Какво ?-попита изненадано той.
-Писмото....сутринта преди Kcon го видях. Изпадна от един кашон с наши неща, които пазех. Писмото , което ми беше оставил на леглото в деня когато замина.Писмото , в което ми обясняваше колко съжаляваш и как няма да ме забравиш и какво знача за теб и всичко.-отвърнах аз.
-Аз предпочитам да го помня като деня , в който изгубих девствеността си, а не като деня , в който си тръгнах.
-По-скоро , в който ми отне девствеността.-поправих го аз.
-Е и това също.-засмя се той.-Не мога да повярвам, че си пазила това писмо.
-Амиии ценно е за мен. Вътре беше всичко от което се нуждаех . Когато бях тъжна и ми липсваше просто го четях, плачех малко и ми минаваше.-отвърнах аз.
-Охх милата ми....-каза той и погали косата ми.-Повече няма да те оставям, никога.
-Надявам се! Стигаше ми да те изгубя един път. Един Последен Път.

 Един Последен Път

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

И Етоооо  последната глава на фика ми

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.

И Етоооо последната глава на фика ми....Надявам се да сте го харесали и да продължавате да следите историите , които пиша. Сега ще започна една нова и се надявам да я погледнете.... (Стига първо да кача глава де 😂😂😂качвам я 2-3 мин след като кача тази) ❤️❤️Мерси за прекараното\изгубеното време , в което сте прекарали да четете този фик. Благодаря за всяко едно гледане,за всяко едно прочитане, за всяко едно харесване и за всеки един коментар ❤️❤️ Слушам цялостното ви мнение за фика ми !

Последен пътDonde viven las historias. Descúbrelo ahora