Danger

Глава 1. "Браво на теб,сладурче." (1409 думи.)

Беше петък вечер и отново нямах какво да правя със скучния си живот, освен да гледам телевизия или да седя на компютъра, или дори да си проверявам телефона многократно, за да видя дали някой ми е писал - никой. Недоволна и раздразнена, станах, преди да се отправя към скучната ми стая, където също така нямах нищо по-добро за правене.

Притискайки тялото си към чаршафите на неоправеното ми легло, изкрещях във възглавницата, изливайки неудовлетворението ми. Защо не можех да съм като нормалните хора? А? Толкова много ли искам? Просто да мога да изляза навън и да разпусна.

Но ето, че това не е в природата ми. Родена съм и израснах християнка, уважаваща тялото и моралите си и това, че господ гледа всичко, което правя. Въздъхни раздразнено тук.

Ако родителите ми разберат, че правя неща, които другите нормални тийнейджъри правят, бих била заключена в стаята си със седмици ( ако не и повече ) наказание, което значи без телевизия, компютър или телефон, а това е общо взето е всичко, което искам в живота си, за да живея.

Така че по-добре да си лежа тук и да скърбя до края на живота ми, а след това, е.... Да умра.

Сякаш боговете горе бяха чули вътрешните ми ридания, за да ми помогнат, защото почти веднага получих три текстови съобщения, казващи едно и също нещо: Квартално парти, тази вечер. Полунощ при Ричмънд. Всички са поканени.

Усещайки вътрешностите ми да трептят от вълнение, бързо станах от леглото, поглеждайки часа, който беше 23:30. Което ми даде само половин час да се приготвя и да изглеждам секси. Е, толкова секси, колкото мога да се докарам, така че...

Не знам защо почуствах тази вълна на приключение в мен тази вечер, но я обичах. Даде ми изцяло ново усещане за живот, за живеене. Дори след цялата ми реч за това, какво би се случило с мен, ако родителите ми разберат. Щях да направя немислимото. Да се измъкна.

Връхлитайки в банята ми, бързо съблякох дрехите си, докато пусках горещата вода, преди да вляза вътре и да се отдам на замъгляващите ме капки.

След като това беше свършено, увих една кърпа около тялото си, преди практически да спринтирам през стаята до гардероба ми. Минавайки през всичко, което имах вътре, не можех да повярвам, че нямах поне едно хубаво облекло, което би изглеждало поне малко подходящо за парти, но тогава окото ми хвана един чифт тесни дънки, бяла риза, която свършваше само на сантиметър над стомаха ми и кожено яке за връхна дреха. Да, определено облеклото, което търсех. Дори не знаех, че притежавах такова, но нямаше да се оплаквам. Веднъж Господ да е на моя страна, и този път? Щях да се възползвам от това.