Danger

Глава 14 "Не ми пука." (1116 думи)

Затворих очи, мърморейки несвързани псувни под носа. Точно на време, мамо. "Мамка му, мамка му, мамка му, мамка му." Промърморих паникьосано под носа си.

Ако майка ми влезе в стаята и ме види с Джъстин в банята, ще съм повече от мъртва.

Притискайки ръка към гърдите на Джъстин, го бутнах назад. "Стой тук, не мърдай и не казвай нищо или Господ да ти е на помощ, ще те сритам там, където слънцето не огрява." Предупредих го, докато махах изискващо с пръст към него.

Той се подхили. "Няма да кажа и дума." Направи се, че си заключва устните и хвърля ключа. Завъртях очи.

Отваряйки вратата на банята, стъпих навън, поглеждайки рязко към Джъстин още веднъж, преди да огася лампите там и да затворя вратата.

"Келси Ан! Отвори вратата на секундата, млада госпожичке." Досадният глас на майка ми пронизваше тъпанчетата ми.

Незабележимо завъртях очи, преди да завъртя облата дръжка на вратата, която водеше към стаята ми и да я отворя. "Да?" Казах рязко.

"Не ми дръж такъв тон, млада госпожичке." Изсъска с тъмен блясък в очите си. Сдържах си да не й се изсмея в лицето.

"Съжалявам." Усмихнах се фалшиво. "Къде са ми обноските?" Плеснах с ръце, преплитайки пръсти в едно, докато наклоних глава на една страна.

Тя помаха с ръка пренебрежително. "Спри да се държиш като дете поне веднъж, Келси." Промърмори в този нейн свещен тон.

Погледнах отново към вратата на банята, молейки се на Господ, Джъстин да не направи нещо, с което да привлече вниманието на мама.

Мигнах, гледайки я. "Какво искаш, мамо?" Въздъхнах. Наистина не ми пукаше какво имаше да казва.

Тя отново ме погледна с онзи поглед.

Изпъшках. "Какво беше това, което искаше, майко?" Перифразирах думите си така, че да й харесат.

Тя се усмихна в признателност. "Щях да ти кажа, че с баща ти имаме малко работа в църквата и ще отнеме време." Тя пъхна кичур коса зад ухото си.

Захапах вътрешната страна на бузата си. Родителите ми излизаха, което значи, че с Джъстин щяхме да сме сами.

"Вечерята ще бъде готова преди да тръгна. Ако нещо не е наред, знаеш номерата ни, така че просто ни се обади." Замисли се дали има да ми казва още нещо. "Най-вече не искам гости или когото и да е тук, докато ни няма и искам да наглеждаш къщата. Увери се, че брат ти си е написал домашните и си е легнал."