Danger

Глава 4 "Дам. Той определено е биполярен." (1027 думи)

Стомахът ми се сви болезнено.

"Е, това е доста успокояващо за чуване." Отговорих саркастично, гледайки навън с разтревожен поглед.

"Имаш чувство за хумор, харесва ми." Обърна глава надясно, за да издуха дима през прозореца, когато го свали, преди да го затвори отново.

"Да, ами също така бих искала да живея, така че ако нямаш нищо против да ми кажеш къде отивам, защото за сега не съм много спокойна." Промърморих, мърдайки на седалката.

"Успокой се, сладурче. Няма да те убивам." Издуха още веднъж, този път без да отваря прозореца. Мъгливото вещество обикаляше из колата, преди бавно да изчезне. Когато изпуши цигарата, я изхвърли във вградения в колата пепелник.

"Как бих могла да знам? В кола с убиец съм." Завъртях очи и кръстосах ръце пред гърдите си.

"Ще ми го подхвърляш в лицето всеки път, когато си отворя устата да кажа нещо ли?" Той изръмжа тихо, гласът му дълбок, а очите му тъмни.

Прочиствайки гърлото си, многократно поклащайки глава. "Не." Изписках. "Съжалявам..." Преглътнах дълбоко, топката видима, докато слизаше надолу по гърлото ми. Можех да усетя как дланите ми започваха да се потят.

"Добре, защото не съм в настроение да те слушам." Той обърна погледа си към пътя още веднъж, връщайки се към спокойната си, не нервна страна. "Или досадните ти разсъждения за мен."

Това хлапе или е A) душевноболен, B) луд или C) биполярен.

Засега клоня към биполярната страна.

"О, Боже, благодаря." Всяка изговорена дума беше изпълнена със сарказъм. "Толкова е приятно да си наоколо, позволи ми да ти кажа."

Мълчанието, което настана между нас, така и не помогна на ситуацията, в която се намирах, като си крадях погледи в негова посока, усещайки стомахът ми на възел.

"Наистина ли си мислиш, че ми пука?" Попита дръпнато, отрова в думите, които изговаряше. Пръстите му се увиха около волана, държейки го здраво. Знаех това, защото кокалчетата му побеляха от хватката.

Не отговорих. Вместо това въздъхнах, гледайки напред, без дори да си правя труда да си отворя устата повече.

Но като гледам, изглежда, че Джъстин не искаше същото.

"Ще ми отговориш ли или просто ще ме игнорираш като идиот?" Изсъска той. Усетих дишането ми да се зачестява, а дланите ми да се потят.