Danger

Глава 52 "Открих нещо, за което си заслужава да се боря." (3139 думи)

Гледна точка на Джъстин:

"Училището наистина ли е затворено?" Келси ме гледаше, докато слагаше колана си.Бях й се обадил по-рано тази сутрин, за да й съобщя новините и да й кажа, че ще я заведа някъде."Да,  Келси." Запалих колата, готов да потегля надолу по улицата, преди някой  да ни е видял. "Може дори да провериш сайта на училището.""Хм."  Келси бръкна в чантата си. "Защо не." Изваждайки телефона си, повдигнах  вежди, докато я гледах как отключва екрана си и отвори приложението на  safari. Пишейки адреса на сайта на училището, линкът се отвори и големи  удебелени букви гласяха следното: Училището е затворено, има събрание на персонала. Приятни събота и неделя.Усмихнах  се самодоволно, гледайки как бузите на Келси веднага пламнаха. Смеейки  се хумористично, за да убие неловкото мълчание, тя облиза устните си,  бавно премествайки телефона си настрани, преди да погледне към мен."Та какво казваше?" Усмихнах се широко като дете, знаейки, че съм я осведомил правилно."О, млъкни и карай." Промърмори Келси, усмихвайки ми се, за да ми покаже, че се шегува.Засмях  се, тръгвайки малко назад, преди да завия и да тръгна надолу по  улицата. "Не мога да повярвам, че всъщност провери уебсайта." Поклатих  глава към нея. "Харесва ми колко много доверие ми имаш, скъпа."  Отбелязах саркастично."Имам  ти доверие..." Тя спра за малко. "Но не и за училище." Кикотейки се, тя  погледна през прозореца, тракайки с пръсти по облегалката под прозореца  в неин собствен ритъм.Завъртях  очи и навеждайки се, отворих жабката и взех кутията си с цигари,  изваждайки запалката от джоба на якето ми, преди да запаля една цигара и  да я поставя между устните ми.Кашляйки, Келси замаха с ръце пред себе си. "Някога ще спреш ли да пушиш?"Дръпвайки си, го задържах, преди да оставя да излезе през устата и носа ми. "Не." Казах монотонно, смигайки й."Можеш да се разболееш от рак на белите дробове, нали знаеш." Каза тя с неодобрителен поглед, сякаш беше очевиден факт ."Има  по-голям шанс да бъда прострелят, отколкото да умра от рак, скъпа."  Дръпнах си от цигарата още веднъж, преди да изпусна дима. Отворих  прозореца малко, за да се проветри.От ъгълчето на окото ми забелязах, че тялото на Келси се беше сковало и се изписваше несигурност по чертите на лицето й.Прехапах  вътрешната страна на бузата ми. "Мила..." Промърморих меко. "Само се  шегувах." Въздъхнах, взимайки ръката й в моята, разтривайки кокалчетата й  с палеца ми."И  все пак не е забавно, Джъстин." Тя ме погледна. "Искам да кажа, знам, че  в момента се опитваш да понижиш напрежението, но и двамата с теб знаем,  че това на практика е истина и се страхувам да го зная.""Хей, хей, хей..." Аз поклатих глава с изражение на чиста искреност. "Недей да мислиш така.""А  защо не?" Каза тя рязко. "Вярно е. Не мога просто да се преструвам, че  животите ни са перфектни." Тя поклати глава, а устните й се изкривиха в  намръщване. Смутих се и я погледнах объркано. "От къде дойде всичко това?"Келси прехапа устна, избягвайки напрегнатия ми поглед. Отдъхвайки си дълбоко, тя затвори очи и поклати глава. "Съжалявам...""Недей  да съжаляваш. Няма за какво да съжаляваш." Не бях в настроение да  предизвикам инцидент, за това отбих и спрях колата на най-близкия  бордюр. "Искам да говориш с мен." Навеждайки се, махнах косата от лицето  й. "Какво те притеснява?"Келси прехапа долната си устна. "Нищо...""Келси."  Изсъсках, като раздразнението взимаше най-доброто от мен. "Не ми говори  тези глупости. Не съм баща ти, аз съм гаджето ти. Престани да  премълчаваш от мен и просто ми сподели всичко. Знам, че нещо те  притеснява...""Не,  че ме притеснява... просто." Въздъхвайки отново, можех да кажа, че й  беше трудно да намери подходящи думи. "Не искам да се нараниш.""Няма.""Не казвай това." Тя поклати глава. "Не ме храни с лъжи.""Аз не--""Да, правиш го."  Подчерта тя строго. "Ти не си непобедим от света, Джъстин. Полицията  може да не те залови, но има много по-могъщи и опасни хора някъде там,  които искат да те сломят.Изглежда осъзнаването изщрака и веднага разбрах точно какво искаше да каже тя. "Келси...""Страхувам  се." Прошепна тя. "Разбираш ли? Страхувам се, че един ден просто ще  получа обаждане от Брус или Джон, които ще ми кажат, че си мъртъв.""Мамка му, Келси..." Промърморих. "Недей да мислиш така.""Как може да не мисля така?" Тя ме гледаше невярващо. "Ако не си забелязал, животът ти е доста прецакан.""Мислиш,  че не знам това?" Казах рязко. "Но се опитвам, окей? Не мога просто да  изключа лошото, което се появява в живота ми. Повярвай, ако можеш, щях."  Прокарвайки пръсти през косата ми, дърпах в краищата. "Не разбираш  колко е трудно да е опитваш да поддържаш собствения си живот, докато се  притесняваш за други.""Недей." Изсъска тя. "Притеснявай се за себе си. Момчетата са големи, могат да се справят сами.""Не става въпрос за тях, Келси." Аз я погледнах. "Трябва да се уверя, че и ти си добре."Намръщвайки се, Келси погледна настрани, знаейки точно какво имам предвид."Иска  ми се да можех да съм нормален и просто да бъда с теб и без никакви  притеснения, на не мога. Не и с начина, по който живея." Поклащайки  глава, пуснах ръката й, поглеждайки към пътя пред нас, където се движеха  безкрайно много коли."Хей..." Келси се наведе, галейки бузата ми с пръстите си, а очите й се изпълниха с искреност. "Всичко е наред, окей?"Поклатих глава. "Заслужаваш по-добро..."  Прошепнах аз."Не." Каза тя строго, свивайки вежди решително. "Без значение какво, ти винаги ще ме имаш.""Не  те заслужавам." Навеждайки главата си назад на облегалката, силно  притиснах очите си затворени. "Би трябвало да си с някой, който може да  те направи щастлива и да те държи в безопасност.""Ти  ме правиш по-щастлива от всекиго, Джъстин. Не казвай това." Тя въздъхна  горчиво. "И ме държиш в безопасност." Увери ме тя, но аз просто  поклатих глава упорито."Не  го правя. Ако те държах в безопасност, сега нямаше да водим този  разговор." Отворих очите си, за да я погледна. "Щяхме просто да бъдем  една обикновена двойка, да излизаме и да се забавляваме.""Престани."  Каза тя рязко, раздразнена. "Не ти казах всичко това, за да си мислиш  по този начин. Искаше да бъда искрена? Бях. Но това не значи, че искам  да се промениш, защото що за гадже бих била, ако го исках?"Гледах я дълго и съсредоточено, не можейки да повярвам на думите, които изричаше.Всяко друго момиче би избягало на секундата, в която нещата загрубеят, но тя не го направи.Тя остана.Част 2