Danger

Глава 61 "Никой не е казал, че трябва да слушате." (3165 думи)

Гледна точка на Келси:

"Келси!" Чух как майка ми извика името ми от подножието на стълбите.

Свих вежди и сложих книгата, която четях, върху завивката на леглото ми, претълкулвайки се и застанах на крака. "Да?" Стоях от моята страна на вратата, главата ми надникнала извън стаята.

"Слез долу, баща ти би искал да разговаря с теб." Можех да усетя непреклонността в гласа й, защото знаеше какво чувствах към баща ми в момента, но заради нея, отблъснах ненавистта си настрана.

"Добре, сега слизам." Затваряйки вратата, си навлякох един пуловер върху потника, преди отново да я отворя и да изляза, слизайки надолу по стълбите. Щом минах и последното стъпало, се обърнах на ляво, виждайки баща ми да седи до масата за кафе, двамата с майка ми бяха погълнати от приглушения си разговор, шептейки.

"Здравей, татко." Измърморих неловко, не знаейки дали все още ми е ядосан, или не. Размърдах се, избягвайки всякакъв вид контакт с очи.

"Келси." Издиша той, шокиран, за да каже и най-малкото, понеже се бях съгласила да сляза. "Как се чувстваш?"

"Добре." Отговорих му монотонно. Ако си мисли, че съм му простила за това, което направи, очаква го нещо друго.

"Виж, знам, че си ми ядосана, но бих искал да си поговоря с теб."

"Добре." Присвих рамене, посочвайки с ръце към него. "Говори."

"Келси..." Промърмори майка ми леко, поклащайки глава, но баща ми я прекъсна набързо, преди да е имала шанса да каже нещо друго.

"Всичко е наред, Мелиса." Баща ми премести погледа си от майка ми към мен, гледайки тъжно в шоколадовите ми очи. "Има всякакво право да ми бъде обидена."

Притиснах устни здраво в права линия, като не бях сигурна как да реагирам на спокойствието му. Очаквах да крещи или най-малкото да се намръщи, но всичко, което видях, бе една лека усмивка, с която показваше разбиране.

Погледнах настрани, не можейки да понеса изпитателния му поглед.

"Може ли да седнем и да поговорим?" Сядайки, той посочи с лявата си ръка празното място до себе си, искайки да се настаня там. Поколебах се, преди да кимна и да се отправя към него. Сядайки на няколко крачки от него, преплетох пръстите си в скута.