Danger

Глава 7 "Вярвам, че името ми е Джъстин Бийбър, кучко." (1643 думи)

Джъстин излезе от стаята още преди слънцето да се е показало като остави Кайла сама под чаршафите си, мястото до нея сега празно.

Прокарвайки ръка през разрошената си секс коса, Джъстин отдъхна облекчено. Нервите му бяха спокойни--колкото могат и за момента--колкото продължи--той беше спокоен.

Отваряйки вратата на стаята си след като я отключи, видя Келси да спи на земята, което го върна в реалността.

Колкото и да го дразнеше, не можа да не се почувства като кретен за това, че тя всъщност го е послушала и е спала на земята.

Трябва да е било адски некомфортно, помисли си той, докато пое дълбоко дъх и се отправи към нея. Гледайки надолу към нея, захапа вътрешната страна на бузата си. Тя беше красива, не можеше да го отрече, но имаше нещо в нея, което караше Джъстин да иска да крещи.

Дали беше това, че го хвана в най-хубавия му момент (сарказмът е дълбоко замислен) или глупостите, които направави с Брус долу преди няколко часа, той знаеше, че момичето е беда.

Навеждайки се, Джъстин обхвана тялото и в обятията си, люлеейки я всякаш е бебе преди да се изправи и да я сложи да легне на недокосваното му легло. Взимайки едно одеяло, го постави върху тялото и, където я покриваше от краката до врата и.

Гледайки я за последно, Джъстин се обърна и излезе от стаята си, където той небрежно се запъти към долния етаж.

Брус, седящ на един стол, ядейки, се появи в погледа му почти мигновено и усмивка се оформи на устните на Джъстин.

"Йо, Брус." Джъстин извика, стряскайки Брус малко преди да разбере, че е само той и си отпусна.

"Какво?" Брус се сдърпа. Той неизбежно не беше сутрешен човек.

Което даде още една причина на Джъстин да отпусне гнева си.

Без да мине друга секунда или дори звук, Джъстин се отправи към Брус, грабвайки го за яката на ризата му, изправяйки го от стола преди да го блъсне в стената.

Джъстин не се поколеба да отдръпне юмрука си и да го сблъска с челюстта му, получавайки поглед, изпълнен с болка стон на недоволство от Брус. Отдръпвайки юмрука си още веднъж, той го удари в стомаха и в реброто. "Следващият път, когато се осмелиш да ме докоснеш," Джъстин каза презрително с отвращение. "И ме заплашиш, че ще ме убиеш," Сега се приближи повече, носовете им на сантиметър разсояние. "Дори няма да имаш шанса да кажеш нещо преди да те докопам." Той отпусна гласа си до шептене, всяка сричка, която произнасяше, изпълнена с отрова.