Danger

Глава 8 "О, иронията на всичко това." (1058 думи)

Мразя живота си.

Точно когато си върнах свободата, ми беше отнета още веднъж, този път от родителите ми.

Да си помисля, че най-накрая ще си почина и ще забравя, че този ден въобще се е случил, трябваше да стане нещо като това, родителите ми да ме хванат.

Кълна се, имам проблем с това да не мога да се крия добре. Първо Джъстин ме видя, сега родителите ми ме хванаха да се промъквам.

Майната. на. живота. ми.

И сега вероятно се чудите какво стана, е, кратко и просто нека кажем, че...съм доста загазила.

"Къде беше, млада госпожичке?"

Тези думи иззвъняха в ушите ми многократно, карайки стомаха ми да падне до земята. Затваряйки очите си силно, умствено се напсувах.

Надничайки с едно отворено око, се обърнах, виждайки родителите ми седнали на дивана все още с вечерните си облекла.

Вътрешно си ритнах в лицето. "Аз, ъмм.." Спрях. "Вижте...Историята е доста забавна." Засмях се леко, опитвайки да намаля напрежението, но изглежда не проработи.

Вместо това, лицата им се изпълниха с още повече гняв. "О?" Майка ми повдигна вежда до върха на челото си. "Просветли ни." Тя кръстоса пръстите си върху вече кръстосаните си крака.

Захапах устната си, поглеждайки към татко, с когото обикновено е най-лесно да говоря.

Той ме погледна остро, махайки с ръка в моя посока. "Давай, с майка ти чакаме."

Захапах вътрешната страна на бузата ми. И да си мисля, че ще ме измъкне.

Поемайки дълбоко въздух, напрегнах мозъка си за лъжа, която да им кажа. Не е като да можех да им кажа истината. Щях да съм мъртва за пет секунди ако го направя. Освен това обещах, че няма да го правя. "Бях в къщата на Карли."

Лицето на майка ми омекна малко, но все още остана силно изпълнено с гняв. "И какво правеше у Карли късно през нощта?" Изтормози ме тя.

Облизах устните си. "Нуждаеше се от приятелка, с която да говори, мамо. Гаджето й скъса с нея и имаше нужда от утеха."

Лъжата не е лоша. Нека видим дали ще повярва.

"Виждам." Тя прокара ръка през косата си. "И от кога Карли си има гадже?"