Danger

Глава 50 "Почти те загубих." (4019 думи)

Гледна точка на Келси:

Два дена. Изминаха цели два дена, откакто за последно видях Джъстин и предполагам може да се каже, че нетърпението ми нарасна. Искам  да кажа, от това да прекарвам всеки ден с него до това въобще да не  мога да го виждам, е голяма промяна, особено когато съм толкова свикнала  да бъда покрай него по всяко време и да усещам докосването му.Също  така умирам да усетя устните му върху своите. Наречете ме луда, но това  момче може целува и да ви кара да се чувствате сякаш сте легнали върху  облак.Цял ден ме  боляха пръстите да му пиша и да го питам дали е добре или дали знаят  как върви със разследването, но Джъстин ме предупреди да не го правя,  защото ако трябва ще проверят телефона муя за да видят дали е разговарял  с някого за Паркър.

Мразех това, че не можех да бъда с  него на всяка стъпка по пътя, но се радвам, че ме предпази. В момента  най-малко се нуждая от това, родителите ми да бъдат замесени.

"Госпожице  Джоунс, има ли някаква причина да не обръщате внимание на урока ми?"  Вдигнах глава рязко, виждайки как г-жа Хендрикс ме гледаше през очилата  си, които се бяха настанили на носа й.

Прехапах устна, бузите ми вероятно бяха червени като домат. "Не, госпожо Хендрикс.""Тогава ви предлагам да обърнете внимание и да спрете с дневните сънища." Кимнах, гледайки как ме поглежда строго, преди да се обърне и да продължи урока си.Беше последния час от деня и ме болеше да стана от този стол и да си отида вкъщи.Честно  казано, много повече предпочитах да си седя в стаята, отколкото да  слушам как г-жа Хендрикс продължава и продължава да говори за това, как  започнала Втората световна война.Клатех краката си, тракайки с пръсти безкрайно по чина, преброявайки всяка една секунда, оставаща до биенето на звънеца.На  Карли й беше позволено да знае как вървят нещата и понеже бяха  приключили с въпросите към нея, Джъстин й бе позволил да ми казва.Тя  ми писа онзи ден, когато я пуснаха от полицейския участък и ми каза, че  всичко при нея е минало гладко. Също ми каза, че там е бил и Джъстин,  но изглеждало, че не бил в някакви неприятности. Бях благодарна за това. Не знам какво бих правела, ако го арестуват.Мислите  ми отново бяха прекъснати, този път от последния звънец и веднага се  изправих, грабвайки учебниците си и прибирайки ги в чантата, преди да  заизлизам набързо от стаята.Ходех надолу по коридора, минавайки през хора, за да стигна да шкафчето си и да се махна от тук.Не  разбирам защо хората трябва да спират точно на средата на коридора само  за да проведат разговор. Не могат ли да се поместят настрани или нещо  такова?Идиоти.Поклатих  глава, най-после стигайки до шкафчето ми. Завъртайки ключалката всяка  една от цифрите, което бях задала в началото на годината, отворих  шкафчето си, натъпквайки нещото вътре, преди да го затворя силно.Телефонът ми извибрира в джоба ми и изпъшках раздразнено. Защо всички са срещу това да си тръгна?Изваждайки  го от джоба ми, побутнах няколко хлапета, които се занасяха в коридора,  докато се отправях до двойните врати, което водиха до навън.От: НепознатИзлез отвън.Свих вежди в объркване, като стомахът ми се сви от непознатия номер.Отговорих бързо, не искайки да се оставям на шансовете си.До: НепознатКой е това?Секунди по-късно екранът на телефона ми светна.От: НепознатЩе видиш ;)Прехапах  устна, оглеждайки наоколо и забелязвайки, че дори повечето хлапета да  си бяха тръгнали, някои все още бяха тук, което ми даде някакво  спокойствие да знам, че ако е някой убиец, ще има свидетели.Преди  да се усетя, вече бях лице в лице с двойните врати и страхът пое  контрол над мен. Как този човек, който и да беше той или тя, се е сдобил  с номера ми?Имаше само един начин да разбера.Въздишайки,  отворих вратите и следобедният вятър лъхна по мен. Излизайки навън, си  поех дълбок дъх, оглеждайки се наоколо, за да открия някакъв знак от  човека, който ми писа.Беше  така, докато очите ми не сканираха познатото тъмно русо момче с  лешникови очи и замръзнах на място, като очите ми се разшириха.По устните му се появи самодоволна усмивка. "Липсвах ли ти?""Джъстин?" Гледах го изумено, напълно погълната от факта, че гаджето ми стоеше само на няколко крачки от мен.Ръцете  му бяха кръстосани пред гърдите, като беше облегнат на колата си.  Целият беше облечен в бяло, с ръкави навити до лактите и бяла шапка на  главата обърната на обратно. "Ела тук." Оттегли се от колата, поемайки няколко крачки от колата към мен.ЧАСТ 2Не  се поколебах да затичам надолу по стълбите и към него, скачайки в  отворените му обятия, като увих ръцете си около врата му, а главата ми  се зарови в рамото му. "Толкова много ми липсваше." Промърморих срещу  тениската му.