Глава 47 "Това беше моя грешка." (2678 думи)

2.1K 89 1
                                    


Гледна точка на Келси:


Цялото ми тяло се вцепени. ''Какво имаш предвид под 'намериха тялото му'?''



''Брус се обади и ми каза, че ченгетата търсели нещо друго, когато се натъкнали на тялото в гората и според него, аз съм заподозрян.''


Свих веждите си в объркване. ''Как могат просто да те обвиняват за всичко, ако нямат доказателства?''


Джъстин поклати глава, познатата самодоволна усмивка на лицето му. ''Защото тези шибаняци се опитват да ме повалят от години.''


''Какво ще правиш?'' Прошепнах след няколко минути тишина.


''Не знам. Първо, трябва да говоря с Брус, да разбера цялата история от него, след това ще тръгнем от там.'' Джъстин стискаше волана с всичка сила, кокалчетата на пръстите му побеляваха.


Замълчах, не искайки да натискам бутоните му.


''Просто не разбирам как момчетата са били толкова невнимателни да изхвърлят шибаното тяло там, където може да бъде лесно намерено.'' Поклащайки глава, той тръшна ръцете си във волана в раздразнение. ''Казах им да се погрижат за това и веднъж щом го направих, те прецакаха всичко и накрая аз съм хвърлен под автобуса.''


Грабвайки свободната му ръка, за да се опитам да го успокоя, бях на път да я погаля с палеца ми, когато Джъстин я отдръпна бързо. ''Недей, Келси. Не съм в настроение.'' Той строго заяви, завивайки колата, като започна да кара по друга улица.


Прехапах устни, задържайки ръцете си в скута ми.


Когато спря на червено, той се наведе през мен и отвори жабката, като извади една кутия цигари. Затваряйки я, той издърпа една цигара от кутията, преди да я запали веднъж, щом намери запалката си. Дръпвайки си, той я задържа между показалеца си и средния пръст, като коленете му поеха контрола над волана и се облегна на седалката, вдишвайки дима и допускайки го в организма си, преди да го издуха.


Аз размахах ръка наляво и надясно, опитвайки да се отърва от дима, който идваше към мен.


Той не си направи труда да отвори прозореца. Вместо това, той продължи да кара към къщата си, не обръщайки внимание на това, колко замъглена е станала колата.

DangerDonde viven las historias. Descúbrelo ahora