Глава 58 "Трябва да си плати за това, което направи тази вечер." (4513 думи)

2K 133 15
                                    

Гледна точка на Джъстин:

"Как така Люк? Какво общо има той с каквото и да е, по дяволите?" Брус ме гледаше невярващо, объркан от това, че го бях споменал. "Ами Келси? Вечерята--"


"Няма Келси, Брус." Казах рязко. "Забрави за шибаната вечеря и се вземи в ръце. Ударът върху Люк ще бъде тази нощ." Разкопчах първите няколко копчета от ризата ми, под която беше блузата ми без ръкави.

"Уоу, уоу, уоу..." Брус поклати глава, опитвайки се да схване това, което му казвах. "Успокой се, братле и ми кажи какво, по дяволите, става сега. Мислех, че чакаме подходящото време, преди да направим нещо?" Той повдигна глава на една страна. "И как така няма Келси?"

Поклатих глава. "Чакахме достатъчно. Колко време още трябва да ни отнеме, за да си плати?" Изсъсках, като раздразнението ме обземаше. "Шибанякът умира тази нощ."

"Трябва да се отпуснеш, Джъстин. Недей да мислиш със задника си, а използвай главата си. Мога да кажа, че заради начина, по който се държиш сега--"

"Как се държа, Брус?" Застанах в лицето му; челюстта ми се затегна, а очите ми потъмняха. "А? Как се държа?" Повторих, очите ми блестяха смъртоносно, като ме обземаше внезапното желание да го ударя в лицето.

"Мамка му, махни се от лицето ми, Бийбър." Каза той рязко, поставяйки ръце на раменете ми, като ме избута назад. "Или ще съжаляваш."

"Не ме докосвай, по дяволите." Изръмжах, измъквайки се от хватката му и гледайки гневно в негова посока. "Ще ти разбия челюстта, мамка му." Казах презрително с отвращение. "Друг път ще съжалявам. И двамата знаем, че ще те сваля на колене за секунди."

Брус не каза нищо. Вместо това, той ме наблюдаваше дълго и интензивно, погледът му остър като нож. "Нещо се е случило тази вечер, нали?"

"За какво, по дяволите, говориш?" Измърморих недоволно, вратът ми горещ от гнева. Започнах да се изпълвам с очакване и всичко, което исках да направя в този момент, бе да взривя всичко, започвайки с главата на Люк.

Тялото му леко се отпусна, гневът му започна да затихва, докато се осъзнаваше. "На ръба си, в напрежение си и изглеждаш все едно искаш да убиеш някого."

"О, наистина ли, Шерлок? Сега ли го схвана или преди да спомена името на Люк?" Казах презрително с раздразнение.

DangerHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin