Danger

Глава 15 "Двама могат да играят тази игра, кучко." (1323 думи)

"Ау, ау, ау!" Джъстин ми се сопна за трети път тази вечер. "Ще бъдеш ли по-внимателна? Мога да те игнорирам само много пъти, когато го натискаш прекалено силно."

Завъртях очи. "Е, ако не беше толкова упорит, по дяволите и досаден--дължащо се на това, че се въртиш като дете--до сега да съм свършила!" Изсъсках обратно, яростта ме обладаваше.

"Скъпа, трябва да се успокоиш." Каза в самонадеян тон със самодоволна усмивка.

Повдигнах вежда. "Не ми викай скъпа, задник такъв." Измърморих. "Сега стой мирен и не мърдай." Отново започнах да трия разкъсаната му кожа с дезинфекционна кърпичка с алкохол.

Той просто се подхили, най-после ме послуша, като тялото му стоеше мирно, не мръдна дори и със сантиметър.

Време беше, мамка му. Имам предвид, едно е да си нетърпелив, друго е да си груб, особено, докато си и дразнещ.

Всичко това ми даде главоболие, бях на път да си изгубя ума.

Всичко започна, когато задникът ето тук легна на моето легло, всякаш притежаваше мястото, слагайки ръцете си зад главата, като гледаше моят телевизор с възхищение.

Кръстосах ръце пред гърдите си, свивайки устни, докато очите ми на практика дълбаеха дупки на едната страна на главата му.

"Направи си снимка, ще остане за по-дълго, скъпа." Джъстин се усмихна самодоволно, погледът му все още на екрана на телевизора.

Аз, от друга страна, не намерих това за смешно или заслужаващо си самодоволна усмивка. Не, намирах това за идиотско. "Да не би да си бавноразвиващ?"

Той най-накрая отмести погледа си от телевизора. "Какво?"

"Казах, да не би да си бавноразвиващ?"

Лицето му придоби объркано изражение. "Това подвеждащ въпрос ли е?" Наклони глава на една страна.

Всемогъщи Боже, защо съм забутана с идиот за цялата нощ?

"Ще приема това за да." Завъртях очи, отивайки към него, преди да взема дистанционното и да изключа телевизора.

"Хей! Гледах това." Посочи с ръка към телевизора.

Свих рамене. "Моята къща, моята стая, моят телевизор." Развях дистанционното във въздуха. "Моето дистанционно." Усмихнах се самодоволно.

"Е и? Аз съм ранен. Сподели малко застой!"

"Не съм аз виновна, че си решил да бъдеш намушкан. Също така не съм виновна, че си "Опастност" и имаш куп хейтъри."