Минаха няколко часа и от тогава нито аз нито Джъстин проговори. Предполагам, че беше прекалено неловко или Джъстин беше прекалено засрамен, за да го направи. Както и да е, ние просто си седяхме, гледайки към мигащия екран на телевизора, където в момента даваха повторение на Jersey Shore.Обърнах се да погледна към Джъстин, който в момента беше легнал по гръб на леглото ми, едната му страна превързана, челюстта му отпусната и очите му заключени в телевизора.
Въздъхнах, гледайки настрани.
Ако се чудеше защо въобще е останал тук в мълчание и все още не си е отишъл вкъщи, е, не може да си тръгне в състоянието, в което е и мястото, където е бил намушкан можеше да започне да кърви отново по всяко време.
Беше прекалено рисковано.
Прозявайки се, свих вежди. Поглеждайки към часа, показа 23:45. Не се и съмнявам защо съм уморена. Поглеждайки надолу към облеклото си, осъзнах, че все още съм по дънки и блуза. Ставайки от леглото ми, се отправих към гардероба, поглеждайки през дрехите, докато намерих пижамата ми. Взимайки чифт карирани широки къси гащи и един потник, затворих гардероба с бедро, преди да отида в банята, затваряйки вратата след себе си, игнорирайки погледа на Джъстин върху мен.
Щом съблякох дрехите си и ги хвърлих в коша за пране, облякох пижамата си, вдигайки косата си в небрежен кок, преди да се върна обратно в стаята.
Очите на Джъстин веднага се насочиха към мен.
Игнорирах погледа му, като излязох от стаята и отидох до тази на Денис. "Хей, Ден, приключваш ли с видео игрите?"
Той спря играта на пауза, преди да обърне главата си към мен. "Само още няколко минути, моля." Изглеждаше неспокоен.
Въздъхнах. "Добре, но само още пет минути. Не искам мама и татко да се приберат и да те заварят да играеш видео игри." Предупредих го.
"Обещавам." Вдигна ръка, преди отново да хване контролера и да пусне играта.
Поклатих глава, смеейки се приглушено. Излизайки, докато затварях вратата след мен, тъкмо щях да се върна обратно в стаята си, когато тялото ми се блъсна в нечие друго. Поглеждайки нагоре, видях Джъстин да гледа надолу към мен.
Затаих дъх. "Господи, Джъстин." Издишах бавно, облизвайки устни. "Уплаши ме."
"Извинявай." Отговори монотонно. "Тъкмо щях да си налея чаша вода."
VOCÊ ESTÁ LENDO
Danger
Romance"They don't call him Danger for nothing." Историята е превод! Препоръчва се за: Тийнейджъри+ Герои: Джейсън МакКенн, Джъстин Бийбър, Оригинален герой (жена), Оригинален герой (мъж) Жанр: Екшън, Драма, Хумор, Болка/Комфорт, Романтика, Трагедия Предуп...