God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 9

Андрасте,Ню Йорк
------
Задника ми се беше сковал от седене на мраморната тераса,но усещането за недообработения камък под краката ми беше невероятно. Още щом се изкачих изпитах нужда да сваля обувките си и да плъзна нозете си по грапавата повърхност.

Наложи ми се да измина доста път до тук,защото война от ледения народ живееше в доста отдалечена от центъра точка на града. Но пък Ню Йорк беше един от най-големите градове,през които бях минала по време на изминалия един месец. Когато бях изпратена тук от скъпата ми "братовчедка" Сакреб на Земята. Поправка,бях изритана през преградата на двореца.

За малкото време през което изчаках мъжа да мине през огромните порти и да паркира джипа си,разбрах няколко неща.

Първото,че този войн ценеше природата повече от почти всички други хора,с който се бях сблъсквала. Също и от личното си пространство. Изпитвах тъга,че тези глупави същества унищожаваха природата за свойте нужди,сякаш тя беше незначителна част от ...ами, от както и да приемаха и наричаха съществуването си.
Къщата беше с изумително малка площ,за разлика от огромното пространство изпълнено с дървета и храсти,заобикалящо я.

Балкона беше нещо,което ме изненада.
Този недообработен камък,мрамора,беше основната съставна част на Небесния дворец. Там бяхме обградени от мрамор, колкото ти очите обхващат.

Но тук той беше в много добро преливащо съчетание от дърво и модерна архитектура. Жилището се състоеше едва от четири помещения,като балкона водеше до уютна спалня с малко мебели.

Ако някъде имаше богове на природата,то със сигурност този мъж от ледения народ беше техен любимец. Народ който с моя помощ скоро нямаше да съществува.

Разгневена от внезапно появилия се срам,едва не опожарих цялото място. Трябваше да вдишам и издишам дълбоко няколко пъти, докато охладя емоциите си. Рядко се вълнивах силно,но ако това бяха последиците,то радвах се,че беше така.

Отново се замислих за човеците и глупостта им. Поклатих недоумяващо глава. Като бог аз не се нуждаех от микровълнова печка или съдомиална машина,но дори да не бях такава,пак щях да направя всичко нужно,за да не ми се налага да използвам тези глупости. Хората не осъзнаваха,че природата е сила,велика колкото и съдбата. А на съдбата не можеше да повлияеш, по какъвто и начин да опиташ.