God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 28

Андрасте (16+) ⚠
-----
Връщахме се по коридoра,по който и двамата бяхме минали,за да стигнем до офиса на Нериус по-рано. Когато стигнахме пред вратата,натиснах бравата,но тя не поддаде. Стрелнах с въпросителен поглед вречения си,който по някое време или осъзна,че чакам да ми даде ключа,или искаше да се позабавлява на мой гръб,но накрая го изниза от джоба на сивия си,провиснал анцуг. Ако трябваше да използвам един от жаргоните на хората ,май блондина се опитваше да бъде част от "слаг" стила. Започнах да мърморя за това,колко мозък трябваше да имаш,че да заключиш стая,която се охранява заедно с цялото имение от девет дузини мутри.

Щом влязох захвърлих десет-сантиметровите убийци,заритвайки ги нанякъде и се заклех никога повече да не ги обуя. Само Тарсус да се опиташе да ме накара и щях да му завра токчето в...

-Знаеш ли,-каза докато свалях тениската си и я запратих към неизвесното -Харесвам да те гледам с моите дрехи,но обичам да си без никакви. Това какво трябва да значи?

Възбудата се усещаше в гласа му. Облизах устни и сабух тесните дънки заедно с бельото си. Зоркия му поглед попиваше всичко.

-Че си перверзник?-опитах.

Завъртях се и се насочих към голямата спалня,в средата на стаята. Усетих температурата да се понижава и след миг почувствах хладните му длани на кръста си.

Зъбите му захапаха якулярната вена на врата ми и направиха смучка. През съзнанието ми пробяга светлина,сякаш нещо искаше да ме повика да го последвам. Изпъдих всички глупости далеч от настоящето и едва тогава осъзнах,че чувствах докосването на вречения си по нов и всепоглъщащ начин.

Начин,който караше тялото ми да се наелектризира. Имах усещането,все едно някой пряко ми наливаше адреналин в кръвта.

Синеокия блондин се притисна в гърба ми и ме бутна към матрака. Явно беше предвидил,че няма да падна толкова лесно и ме спъна. Проснах се върху черните завивки по лице. Силните му ръце наместиха задника ми високо и в желаната от него позиция,преди най-дългия му пръст да започне мъчително триене около клитора ми. Прекалено бавното темпо не беше за мен. Извъртях се колкото да уловя китката му и просъсках:

-Не ме дразни Тарсус!

Смехът на ледения войн в ухото ми насочи пожара в мен към онова място,ниско долу между бедрата ми. После пръста му се заби в моята сърцевина и със същото бавно темпо,започна да се движи.