God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 15

Тарсус
-----
Можех да опиша шофирането на Андрасте с няколко думи:

1-Бързо
2-Внимателно
3-Професионално
4-СЪСТЕЗАТЕЛНО

Мисля,че тази кола не беше очаквала жена шофьор,особено пък такава жена шофьор.

Самият аз не го бях очаквал,по дяволите!

-Сигурна ли си,че никога не си карала?

Тя ми хвърли бърз поглед в огледалото,преди да подкара натам,накъдето я бях инструктирал.

-Напълно. Гледала съм хората да го правят стотици пъти,но никога не съм сядала в подобна машина.

Посочих й една отбивка и тя послушно зави наляво.

-Тогава как..?-оставих я сама да си оформи въпроса.

Дланта й се тупна леко във волана и война потропа с пръст няколкократно.

-Наблюдавам ги от векове. Знаеш онези купи,в които може да виждаш всичко което си пойскаш,нали? Е,когато ме оставиха без оръжия и ми сложиха -тя направи въздушни кавички- "ограничение" на силата,нямах с какво да се занимавам. В двореца всичко пропадна,макар никой да не го призна. Никога не сме имали владетел и това ясно си пролича. Тук може и да показват видимо демократичните си наклонности,но там горе,всички си мълчат.

Стана ми горещо и отворих прозореца.

-Как така? Никой ли не се вдига на бунт?-казах с насмешка и се ухилих злорадо.

Мразех Сакреб в дъното на червата си,но нямаше как да й го кажа.

-Нещата са доста по-сложни... -опита се да ми обясни- Тя не показва истиското си лице пред никого. Опитва се да е "Майка Тереза",но за мен винаги ще си остане едно нищожество.

Тук тя направи пауза и като въздъхна,отби.

-Защо наистина си тук?-промърморих тихо.

Червенокосата огнена скръсти ръце пред гърдите си. Пълните си и така греховни гърди.

-Истината? Отворих си устата. В последствие ми призна,че винаги ме е мразела.-спокойно заключи своето изказване и впи очи в моите- А ти какво прави всички векове тук?-попита,наблягайки на "ти".

Изсмях се. Отвратително от моя страна,знаех,но го направих. Все пак й се изсмях право в лицето.

-Не видя ли и това в купите?

Когато тя остана смълчана,сериозно продължих: