God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 8

Андрасте,някъде в Ню Йорк
-----------
Вървях върху поредния покрив. Беше малко преди обяд и слъцето не печеше така силно. Под мен десетки магазини се пълнеха с човешки жени,пискащи от радост,заради някакви дрехи. Не ги разбирах! Аз бях войн и като такъв за мен дрехите служеха единствено за камуфлаж. Чрез тях се сливах с хората и не привличах внимание. Но тук,наблюдавайки тези нюйоркчанки,осъзнах,че не приличам на нито една от тях.

Покрита с метална броня и оръжия,под която се подаваше изтъркана стара туника за битки,аз бях повече като персонаж от филм.

Седнах на един комин и кръстосах крака. Трябваха ми други дрехи,но нямаше да облека глупавите рокли,за които толкова се прехласваха жените. Нуждаех се от дишащ панталон и само кожата можеше да ми осигури това.

Огледах витрините и очите ми се спряха на един черен панталон от кожа.

Скочих през ръба на покрива и свих зад един от магазините. От наблюдение знаех,че отзад има малка стайчка за преобличане. Когато стигнах до тази на магазина пред мен,разтопих малкия катинар и без да издавам звук се вмъкнах вътре. Свалих тежкия кован метал от себе си и като се залюлах настрани,се отблъснах към тавана. Бързо вдигнах и другия си крак и преместих една от плоскостите на тавана. Наклоних се напред и като събрах всичките си оръжия без любимата ми и лека кама,ги поставих в тъмнината. Някъде там избутах и бронята си,както и тежките обувки.

Върнах плоскостта на мястото й и стъпих на босите си крака. Пред мен в малко шкафче намерих бяла тениска и светли панталони от дънков плат.

Облякох се без да се бавя излишно,но разбрала защо човеците носеха бельо. Богове,тези панталони бяха ужасно неудобни. Явно щеше да ми се наложи да открадна и чифт бельо.

Обърнах се и открехнах малко вратата. Огледах терена и когато не видях никого,се изнизах през процепа. Отново разтопих катинара,но този път за да го поправя и когато приключих се сврях между два магазина. Тук,в Ню Йорк магазините се разделяха едни от други с разтояние около половин метър. Излязох пред магазина в който бях видяла кожения панталон и тръгнах да вървя като една от всички човеци. Точно на входа сканирах ситуацията:вътре продавачката разговаряше с клиентка и нямаше никой друг,който да може да ме види. Бяха с гръб. Когато грабнах кожения панталон и беззвучно се плъзнах в пробната никоя от двете не ме забеляза и аз ловко съблякох другите панталони. Обух кожените и те перфектно паснаха на фигурата ми. На закачалката поставих дънките и излязох от пробната,като се плъзнах под вратата. Пространството беше широко и изобщо не ми трябваха усилия.