God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 26

Андрасте
------
Тед се появи и ми помогна да стигна до стаята,предопределена за мен. Не го слушах какво ми говореше,просто вървях и стисках устни. В този момент бих се самоубила,но това би било глупаво и детинско.

Завивахме по коридори и минавахме покрай затворени врати,но изобщо не изпитах вълнение както преди двадесет минути,когато пристигнахме. Мъжът-скала ми показа вратата,зад която се очакваше да са вещите ми (нямах почти нищо,всичко беше на Тарсус) и аз му благодарих без капка емоция в гласа си. Влязох в стаята и веднага се отправих към банята.

Съблякох се по пътя към вратата. Високите обувки ми бяха направили мазоли,а дънковите панталони се впиваха по тялото ми.

"Ето защо предпочитам кожа!"-напомних си и свалих глупавата тениска на някаква рок банда,която русия бивш войн ми беше дал.

Харесвах суровия вкус на метъла,но нямах нищо против рока също така. През единия месец,прекаран сред хората,се бях наслушала на много различни вкусове музика. Голяма част от певците им се обличаха глупаво и "крещящо"-нещо,което ме отблъскваше ужасно много от поп стила. Разбира се,метъл изпълнителите често рисуваха по лицата си,но при всеки случай бих избрала черепна маска,пред разголени гърди с татуировка на Мики Маус.

Потръпнах при спомена и се сврях през вратата на банята. Пред очите ми се откриха черни плочки със сребърна украса от вити лияни.

-В името на боговете!-простенах и глухо затворих.

Погледа ми преминаваше през сребърния душ и красиво инкрустираните сребърни нишки. Поставката за кърпа беше от стъкло. Закалена стомана с посребрена повърхност служеше за дръжка на душ кабината,която беше от опушен кристал. Поклатих глава. Това беше лудост! Този леден бе по-голям прахосник дори от средностатистическите човеци,мамка му! Грабнах яростно сапуна и влетях в кабината. Бързо измих косата и тялото си,като през цялото време отбягвах отражението си ,което беше навсякъде,където погледнех. Не бях виждала собственото си лице в огледало от близо пет века. Едва ли се беше променило,като се вземеше предвид нашата разлика в остаряването и безсмъртието с хората,но имах усещането,че там щях да видя едни мъртви,зелени очи и ужасяващата шрилика с майка ми ще ми докара още спомени.

Все неща,които исках да избегна.

Когато приключих с душа се увих в хавлията от поставката и стъпвайки по пода с мокрите си нозе,се върнах в обширната спалня. Вече не харесвах Нериус дори повече-да даде толкова пари за някаква баня, бе все едно да даде стимул на всички да му завидят и да ги нахъса да похарчат парите си за да не се чувстват невзрачни. Знаех го,защото простите човеци мислеха точно така. Повърхностни и завистливи,до един не ми допадаха. Вярно,имаше изключения във всичко,но трябваше да го видя със собствените си очи за да повярвам.