God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 33

Андрасте
-----

Докато се усетя вече се носех през пластове от време,далечно от сега. Бях в началото на живота си и стоях в новия Небесен дворец. Всички празнуваха,а Сакреб се смееше на някаква шега,казана от сестра й. Красивата блондинка изглеждаше лъчезарна и точно от онзи тип женски на народа ни,които всеки леден искаше за тяхна вречена. Дългата й,здрава и плътна коса се спускаше на тежка плитка зад гърба й,полюшвайки се в такт с движенията й. Сакреб беше още толкова млада и крехка,едва ли не дете. Недоумението се прокрадна по цялото ми тяло,като дебелата пелена на срама. Бях докоснала най-съкровеното й. Намирах се в миналото й,погълната от душата й. Блестящата сфера от малки частици,която ме беше погълнала,бе нейната душа. Откритието ми подейства като шамар. Цялата ми сила се стече в канала,заедно с хладнокръвието ми.

"Какво направих?"-поклатих глава в митните отблясъци на спомените,прожектиращи се пред мен. Чужди спомени. "Това което се налагаше!"-възпортиви се съзнанието ми.

Преминах грубо и болезнено с ръце пред лицето си. Пред мен картината се размаза и вече виждах Свързващия обет на родителите ми. Дългата червена коса на майка ми,сплетена с цветя,прясно набрани от Сакреб. Искрите в очите й. А Сакреб,тя беше щастлива! Усмихваше се глупаво на двамата ми родители и приглаждаше сконфузно роклята си. Понеже бях в нейните спомени,разбрах,че не е имала какво да облече,а сестра й не се е чувствала добре и е ушила набързо тази рокля от старо перде,което й е дала Шерал. Двете сестри са били сирачета от малки,когато майка им починала при раждането,без да признае на бащата,че е забременяла. В последствие той разбрал,но новата му съпруга не ги приела и те останали да живеят посредствено в къщите на непознати богини,стари приятелки на майка им. След време ги гонели,защото неоткрилите своите вречени,се страхували за щастито на брака си,когато в къщата им живеели две красиви млади огнени. Разбрах,че Сакреб е била обикновенна богиня-на лятното слънцестоене и на екзотичните езици.

После картината отново се смени. Намирах се в малко помещение,изпълнено с ридания. Сакреб утешаваше сестра си,която й обясняваше какво всъщност преживява. Разкри й тайната си,за това как майка ми търсела вратичка,но всички знаели,че такава не съществувала. А тя искала дете. Нещо,което красивата синеока богиня не могла да й даде. Вече мъртвата по моя вина Сакреб,остана като вкаменена на мястото си. В съзнанието ми се завъртяха мислите от онзи така минал,стар момент. Сакреб спряла да мисли за себе си. Детето в нея било загубено,а на негово място се загнездила дълбока омраза към рода ми.