God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 12

Тарсус
-----
Изчаках пред задното ограждение,докато Андрасте се качи до стаята на Емили и я остави в собственото й легло,преди да се върне. Тъкмо се питах как е възможно да знае къде се намира спалнята на Емили,когато видях лицето й. Изражението на червенокосата жена-войн ясно казваше и без думи това което тя мислеше:

"Затвярай си устата."

Реших да изпълня нареждането. Засега.

Когато я видях да тръгва обратно към оградата,деляща моето и жилището на актрисата обаче,не се сдържах и я подкачих:

-Нали знаеш,че има и врата?

Стройното й и добре оформено от стотиците битки тяло,се скова и тя се завъртя половинчато.

-Забравих.-отвърна и като тръгна в противоположната посока,отвори вратата и ме изчака да я настигна.

Стъпвах по много тънък лед,усещах го и това не се дължеше на факта,че бях леден бог. От цялото й тяло струеше топлина. Когато се приближих достатъчно забелязах,че ръката й разтапя металната дръжка. Подсмихнах се,но после зъбчатите колела в черепа ми се задвижиха.

-Ще трябва да й обясня какво се е случило с бравата,осен ако не я пуснеш.

Когато тя не го стори и ме изгледа злобно,просто въздъхнах и се отправих към своя имот.

Щеше да е сложно.
------
Андрасте
------
...44,...45,....46,.....47,... . . .

Броях от известно време,защото тялото ми ме предаваше по всички възможни начини. Като за начало война ме познаваше,а аз си нямах никаква идея кой е или какво е името му. За момента нищо не вървеше както трябва и дори да не бях част от този свят,нямаше как да оставя онази жена да ми надува главата с глупости. Имах си задача и дори да не смятах да я изпълня както ми беше наредено,нямаше да си губя времето с глупавите човеци.

А война четеше по лицето ми и разчиташе също така добре и езика на тялото,защото очевидно перфектно осъзнаваше,че съм на ръба. Дори не бях осъзнала,че разтапях металната дръжка,преди да покапе до крака ми.

Исках да натисна копче,с което да сложа света на пауза,но докато го не откиех,трябваше да намаля кашите до минимум. Никога не съм се славела с избухливост,но ми се насъбра. Не знам нито от какво обаче,нито кога.

Идеше ми да легна на мраморната тераса на ледения войн и да заспя вековен сън. Така или иначе на никого не му пукаше какво правя,още повече дали бях жива. Никой нямаше да забележи,че богинята на победата и битките я няма.