God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 17

Оставих го да ме завлече в колата. Затръшна силно вратата,докато аз седях на мястото до шофьора ужасно кисела.

-Какво те прихвана?-извика,след което опита да се успокой.

Думите му проехтяха в малкото пространство,блъскайки се в стените на джипа. Търсеха безнадеждно изход.

-Нищо!- заядох се.

Тарсус удари силно по волана с две ръце и издиша дълбоко.

-Къде да те закарам?-попита след малко.

Запремигах,бързо търсейки из главата си. Странно,но реших,че не искам да го лъжа.

-Никъде.-тихо отгворих и зачаках реакцията му.

-Как така? Къде спиш вечер?-пойнтересува се.

Все още бясна,макар и уморена,казах:

-Спя на покриви,но това беше преди да открия балкона на жилището ти. Мрамора е толкова приятен след залез... Също така,-добавих- не смятам да пресичам пътя си с този на хората.

После се сетих за нещо,което бе много по-належащо за обсъждане от липсата ми на дом.

-Защо не се отдъпна?-попитах,впивайки премрежен поглед в него.

Той пръв прекъсна контакта.

-Заради проклятието е. Съжалявам.

По изражението му съдех,че беше искрен.

-И аз съжалявам.-промърморих,макар да казах една много тлъста лъжа.

Ледения бог прокара нервно пръсти през косата си.

"Исках аз да го направя!"-оплака се вътрешното ми аз.

-Ако ти предложа да останеш в моя дом,само докато ти е нужно,ще е много ли?-тихо попита.

Изгубена в сините му очи и красиво лице,едва не го сграбчих и не го любих в колата.

"Престани!"-скарах се сама наум- "Какво ти става?"-попитах себе си.

Повдигнах небрежно рамене.

-Ако няма да ти преча,не бих отказала да спя на терасата когато си пожелая,без да ми се налага да бягам всеки път,когато се прибереш.

Зениците му се разшириха и той прочисти гърло. Дори в този момент желанието ми не стихваше. Какво,по дяволите ми ставаше?

Тръснах силно глава.

-Аз имах предвид да живееш временно при мен. Не мога да оставя един войн,особено теб,да живееш на улицата!-обясни.