Chapter 27

547 89 9
                                    

Андрасте
-----

Нериус продължаваше да ме гледа продължително,докато набираше телефонния номер и телефона започна да звъни. В следващия момент Тарсус влезе и очевидно също се беше взел душ,защото капките се спускаха по кичурите му и спокойно падаха по сивата тениска. Беше обул спортен анцуг с ластици при глезените. Греховните му задни части се настаниха на дивана до мен,но на известно разтояние.

"По-близо!"-крещеше вътрешното ми аз,но го избутах в най-отдалеченото кътче на съзнанието си и ако имах време,щях да го докарам до безсъзнание от бой. Свързването беше започнало и го осъзнавах твърде късно. Тарсус беше прав. И най-лошо беше,че процеса протичаше еднакво бързо и за двама ни.

-Релай,прекъсни всичко което правиш,защото трябва да проведем един разговор на ...-война обходи мен и Тарсус с поглед и вметна-...четири чифта уши.-каза и потропа с пръсти по дървото.

Чакайки така наречения Релай да се отърве от хората около себе си,всеки от нас започна да прави нещо. Тарсус се беше подпрял на юмрука си и с намръщено израбение мислеше нещо задълбочено,докато аз и Нериус си хвърляхме погледи,пропити със заплаха. Осъзнах,че исках да се бия с този войн. Силата която беше демонстрирал на личния си терен беше с много добра техника.

Но това трябваше да почака. Отместих очи от кафявите кинжали на брюнета седящ срещу мен и за да измеря всичко,сканирах обстановката. Странно,офиса на разглезения прахосник беше твърде семпъл.

"Сигурно не прекарва много време тук."-отбелязах наум и попих всеки детайл.

Нямаше много за гледане,ако трябваше да бъда честна. Имаше само няколко етажерки с папки в прилежен вид и изрядно подредени статуетки от кристал. Интересното беше,че четирите кристални фигурки бяха единственото скъпо нещо в цялата стая. Бюрото беше красиво,но обикновено. Тъмно-кафявия му цвят можеше да бъде сгрешен с черен. Два стола от двете страни служеха за настаняване на Нериус и събеседника му,а дивана на който седяхме двамата с блондина беше повече за да запълва празното пространство,отколкото за лични изгоди. Имаше малко шкафче под горната плоскост на бюрото вероятно с цел съхраняване на печати и бели листа. Машината за унищожаване на документи беше с малки размери и стоеше свита зад вратата.

Значи това беше великата "територия на Нериус".

-Слушам те. Или ако трябва да съм точен,слушам ви.-чу се спокойния и овладян глас на третия останал леден войн от другата страна на линията.

God's war #Wattpad Awards 2016Donde viven las historias. Descúbrelo ahora