God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 34

Андрасте
-----

Тичах от много дълго време,следвайки ударите от сърцето на вречения си,бумтящи в ушите ми. Явно Свързването и телепатичния ни кратък и едностранен разговор,беше дошъл с допълнителни предимства. Когато приближих на около сто метра от старата църква,спрях и зяпнах.

"Аз ли съм сторила това?"-попитах недоумяващо без да изричам вупроса си на глас.

Ако изобщо ми беше останал дъх след спринта от единия край на Ню Йорк,до другия без почивка. Изплюх кръвта,примесена със слюнка в устата ми и се огледах внимателно. Целия двор беше изпепелена пръст,в която межеше да се излегнеш и да не усетиш твърдата земя по себе си-толкова пепел имаше. С всяка стъпка прахта се вдигаше и дразнеше носа и очите ми,но това бях аз. Това бяха мойте следи и нямаше да го отричам. Бях опожарила до основи,изравнявайки със земята целия имот,заедно с огражденията.

-Тарсус!-извиках щом го съзрях в един далечен ъгъл,подпрян на беттония паваж- По дяволите!-изругах без никакви скрупули и се втурнах към вречения си.

Моя леден войн дишаше. Беше добре и само това имаше значение.

"И да приеме,че е Свързан с чудовище..."-напомни ми вътрешния ми глас. Който,както никога преди,беше прав и аз не се опълчих.

-Тарсус...-казах меко и раздрусах главата му.

Сините му очи се отвориха и веднага се присвиха заплашително. Вече ми беше ядосан.

-Чу ли ме изобщо?-простена ядосано и се изправи-Остави ме тук цяла вечност. -обвини ме.

Извъртях очи,но седнах до него и попих от ледената му аура.

-Затвори си шибаната уста поне за минута. -скастрих го и се увих около тялото му,предавайки се.

Нямаше къде да отида,а и не исках. Нямаше при кого да отида,но и нямах желание да бъда при някой друг. Както казах на момчето,чието име непременно трябваше да разбера съвсем скоро,длъжни бяхме да приемем съдбата си,защото така или иначе се раждамехме без право на глас.

-----

"Всички са свободни да правят каквото си искат! Вие сте богове! Можете да ходите сред хората или да живеете в дореца! Само управлявате живота си!"-беше изкрещяла Велас в голямата зала на двореца месец по-късно,само час,след като твърдо бях заявила,че няма варинат,в който аз да стана кралица.