God's war #Wattpad Awards 2016

Chapter 20

Андрасте
-----
-За какво говориш?-ахнах възмутена.

Бях го ухапала доста силно,да,но не го бях наранила. Какво бях направила грешно тогава?

Очевидно объркването се беше изписало на лицето ми ,защото Тарсус се приближи и го пое в студените си длани.

-Не,беше невероятна! Проблема е...

Присвих убийсвено очи.

-Ако казваш това на всяка жена с която спиш,ще те кастрирам без да ми мигне окото. Даже може и да ти изпотроша зъбите. Безсмъртни или не,ние нямаме способността да се регенерираме напълно.-рязко го прекъснах.

Сините му ириси потъмняха и устата му се изви лекичко. После обаче доби разтревожено изражение.

-Да не е проклела и теб?

Избутах го от себе си и бързо се пъхнах в кожените панталони.

-Внимавай какво говориш и не си прави прибързани заключения.-отсякох-Какво ти стана изведнъж?

Бившия войн изпука кокалчетата на ръцете си,преди да отговори със странна нотка в гласа:

-Още те желая.

Мигнах. После пак. Мигах и мигах,докато очите ми не се навлажниха достатъчно,за да се опуля като гущер. Дрехата в ръцете ми,мисля,че беше черната тениска която скъсах за да си направя ластик за косата,се изплъзна между пръстите ми и падна в краката ми. Огъня ми пемина през кожата ми и запълзя по ръцете. Не му обърнах внимание. Бях твърде шокирана дори да говоря.

Опитах да кажа нещо,каквото и да е,но всички думи се изнизаха през ушите ми като змий. Ако мозъка ми беше балон,то той сега щеше да се спука.

Сврях глава в ръцете си. Реших,че нещо съм се объркала или сънувам. Обмислях дали да се ударя в нещо,за да съм сигурна,но беше реалност,сигурна бях. После си казах,че не трябва да си мисля веднага за най-лошата възможност.

-Добре.-опитах се да мисля нормално-Какво мислиш,че може да е станало?-попитах го.

Тарсус,все още гол както майка го е родила,тежко се настани на дивана. Мебелта в цялата къща,която най-много ненавиждах в този миг.

-Не знам какво да мисля.-отговори тихо и прокара нервно пръсти през русите си коси.

"Аз май знам."

Отместих поглед към кучето. Тя влезе бързо с пружинираща походка в хола и виждайки ме,се затича. Секунда по-късно галех цветната й главица и я гъделичках по черния нос. След извесна доза гушкане,тя ме остави да седя на пода и се качи на дивана до Тарсус. Когато го погледнах отново, той се взираше съсредоточено в нещо през прозореца. Проследих погледа му,но не разбрирах в какво се беше съсредоточил така - отвън имаше само дървета и храсти. Реших,че мога поне веднъж в живота си да не се държа като студенокръвно влечуго к да покажа малко съчувствие. Станах и с плавна походка се изпречих на пътя на погледа му. Двете сини очи като лунни езера се надигнаха и малко забавяйки се на щръкналите ми зърна,все пак накрая се спряха на мойте с цвят на горски мъх. Протегнах длан и с върха на пръстите си проследих линията на устните му. Настаних се бавно в скута му и точно както той беше направил преди малко,обвих лицето му в шепи.