Единствената

Четвърта глава

Незнам колко време сме пътували , но знам че пътят от дома ми до стената е три дни.
Въпреки че още бяхме в гората усещах че нещо беше по-различно от обикновеното.Магия.Усещах я навсякъде около мен.Звярът вървеше пред коня ми, когато изведнъж спря.Беше почти вечер .Не знаех защо спираме.Може би вече бяхме стигнали.
-Слезни от коня!
Подчиних се.В момента в който слезнах от животното,то се строполи на земята.
- Дръпни се!-каза той.
-Какво става? Аз ли му причиних това?Не съм го искала кълна се!
Той се обърна към мен:
- Имаш ли нещо желязно у себе си ?
Не можех да го излъжа:
-Да имам.
Показах му камата.Той направи гримаса,взе камата и я захвърли в храстите.
-Знаеш ли какво направи туко-що?Имаш ли представа какво стори?!
Той ми посочи към камата,която беше в храста.
-Желязото наранява конете ни!Вашите може да не умират от допира на желязо ,но нашите коне го правят!Ти туко-що уби една бременна кобила!
-Господи съжалявам ужасно много !Не смятах че ще стане нещо такова.....Съжалявам....
Погледнах към кобилата-беше красива.Много красива.Тя също като него излъчваше грация.От мисълта ,че съм отнела два живота ,ми се догади.
-Тази нощ ще пренощуваме тук.
Той застана до един голям дънер:
-И моля, ако смяташ да ме убиваш,то поне не го прави тук.Има много по-зловещи създания от мен в тази гора.
Той се обърна и легна до дънера.Слънцето още не беше залязло,но и на мен ми се доспа.Реших да легна до един камък достатъчно далеч от него.Унесох се.Не знаех колко дни сме пътували ,но не исках и да знам.Неусетно усетих как той се обръща към мен.Бяхме на почтително разстояние ,но нещо в мен надделя и реших и аз да се обърна.Нещото от което бях отвлечена спеше сякаш се намираше на някаква поляна,обрасла с хиляди цветя.На главата му имаше прекрасни,дълги вълчи уши,мърдащи при всеки звук ,идващ от гората.Той ме погледна.Да погледна ме. Сребърните му очи сякаш ме изпиваха .Не отместихме поглед един от друг няколко секунди.После реших че аз трябва да съм тази ,която ще спре да го гледа.Обърнах се на другата страна и бавно заспах.Нямах търпение да избягам и да му прережа гърлото.