Единствената

Глава 28

Бях в стаята си.Усещах че нещо ме наблюдава, но нямах сили да отворя очи.Внезапно някой ме докосна по крака и веднага се надигнах от леглото.Черно-лилава сянка докосваше кракът ми.Тя започна да придобива форма и пред мен застана Азриел.
-Господи Азриел, спри да ме стряскаш!
Той се изсмя леко:
-Справи се добре днес .Сега поспи ,а довечера ще ме придружиш до едно място. За мен ще бъде огромна чест,ако ти бъдеш моя дама.
-Моля?Освен да пирувате и да си играете с жени,какви са другите ви умения?
-О.Всеки господар разполага с различни.
-Какви са твоите тогава ?
-Скоро ще разбереш.
Той стана от леглото и излезе от стаята. Супер.Имах достатъчно време до довечера.
Поне щях да поспя добре.
...........
Събудих се в късния следобед.Взех си душ и започнах да чакам близначките да дойдат.Но те не идваха.Накрая реших сама да се подготвя ,ала на вратата се почука и те влязоха.Носеха със себе си някаква рокля и златни ботуши Чудно.Вече ще започна да приличам на коледна елха. Те сложиха роклята на леглото.Само от вида й ми стана зле.Това не беше рокля.Беше една салфетка,която не прикриваше нищо.Абсолютно нищо.
- Облечи я.
-Категорично отказвам.Няма да нося такова нещо,което изобщо не прилича на рокля !
-Господаря настоява да я облечеш!
-Нима?Кой господар?
-Азриел.
Взех роклята и я метнах в лицето на едното момиче:
-Върви и кажи на господаря си ,че нямам намерение да приличам на уличница. И нека задържи тази салфетка за себе си!
Изгоних ги от стаята.Ако Азриел иска да нося такава рокля - по- добре да върви по дяволите!
*(Това представлява роклята)*

След минута Азриел доприпка до мен.Понечих да го изгоня,но напразно.
-Хайде де !Защо си тъжна Нийра?
Посочих му към ролята :
-Никога няма да облека този парцал.Ако искаш прави каквато си искаш с мен,но това е най-голямата глупост ,която са ме карали да обличам!
-Осъзнаваш ли какво правиш в момента,мила?
-Какво правя ли?Противопоставям ти се!
Внезапно думите на Алклос изникнаха в съзнанието ми
" Ако една смъртна жена се противопоставя на господаря,тя става негова робиня завиваги".
Болезнено преглътнах.Той само се усмихна:
-Така. За довечера искам да облечеш това.Не ме интересува дали ти харесва или не.
Гласът му звучеше адски леден.Взех роклята и реших да я изпробвам.Когато си я сложих обаче,с ужас осъзнах че тя не скриваше нищо.Всичко беше на показ.
Въздъхнах леко и започвах да си тънаникам някаква мелодия.Беше около шест и половина.Облякох върху роклята туниката си за да не замръзна от студ.Зачаках.
...................

След три часа стоене ,най-сетне Азриел дойде да ме вземе.Беше с черна риза ,разкопчана до долу и и панталон в същия цвят.
-Да не би да ме караш в някой бардак Азриел?
-Агххх Нийра спри се вече.
Това че си разголена не означава че ще те водя на такова място.
Той леко ме побутна към вратата и напуснах стаята си.След половин час бяхме в някаква зала, и всички бяха с криле.Демони? Не.Тези тук бяха като Азриел,но не бяха демони.Само аз бях човек тук.
Той ме хвана за кръста и ми посочи пред мен:
-Това тук е Залата на кошмарите.Тук всички са мои поданици.Тази вечер са се събрали да зърнат Единствената.
"Единствената ".......
Той се запъти напред ,сядайки начело на една от големите маси.Накара ме да седна в скута му.Колкото и да се дразнех от мисълта ,че пръстите му са навсякъде ,не можех да се оттърва.Той сипа вино във една чаша и ми я подаде:
-Пий.
-Не.Целиш да ме напиеш и....други неща.
Той шепна в ухото ми:
-Въпреки всичко мисля че както с убиването на демони.....си добра и в леглото.Прав ли съм?
-Би ли опитал да ме вкараш там,а?
Той стисна едното ми бедро и ме притисна към него:
-Ти и мръсното ти подсъзнание Нийра.Какво повече да искам?
Изведнъж той започна да контролира съзнанието ми.Започнах да танцувам в него,а и на дансинга.Не можех да спра. Просто преливах от енергия.И така ,цяла вечер бях под командата на Азриел,неспособна да се опълча нито на него,нито на себе си.

...........................
Сутринта се събудих в стаята си ,на огромното легло.А Азриел лежеше на една ръка разстояние от мен..Мръсникът ме е довел тук.
Станах и се завих с халата.Азриел беше полу-гол и се беше разположил на цялото легло.Загледах се в него - мускули,красота и мъжественост.За какво повече може да мечтае една жена?Но аз обичах Андрас .Независимо дали ще съм любовница и на двамата господари,все пак щях да спася Андрас.Трябваше да се преструвам че ми е приятно с Азриел,да го омаям и да го убия.Със Алклос щях да направя същото.Махнах халата и легнах до него.Той леко отвори едното си око:
-Значи си станала ,а?
Приближих се до него и го целунах:
-Какво правих снощи ?
-Само чудеса.
Ясно.Значи май съм спала с него.Тогава план Б трябва да бъде започнат.Приближих се до него,докато той още спеше и го възседнах.Той мигом отвори очи отново и се надигна да ме целуне:
-Нийра.....
Започнах да се движа върху него,но изведнъж той ме приклещи под себе си.Започна да ме целуна яростно ,а аз само това и чаках.Започнах да вдигам роклята си нагоре, за да взема малката кама,скрита в ботуша ми.Но той ме спря.Бях прикована към леглото,а той въобще не се притесняваше от нещата ,случващи се в момента.Светкавично се изправих карайки го да легне под мен и да ми се подчини.Той само се ухили.
Исках да го убия тук и сега,веднага след като си свършехме работата в леглото.
Тъкмо да махна всички дрехи от него и той спря.
Бутна ме от себе си и стана:
-Достатъчно.Върви си.
-Защо?Не ме ли искаш ?
Той стана от леглото и се облече.
-Азриел ..Защо?

Той се обърна и видях лека тъга в очите му:
-Ти принадлежиш на друг.Не на мен.Ако те.......няма значение.И си тръгна от стаята.