Единствената

Глава 13

Бях в стаята си ,радостна че съм достигнала жива до нея.Изпълних заръките на Андрас както той ми каза.
Услушах се.Някой идваше.Скрих се зад завесите и зачаках.На вратата се почука и чух гласовете на Кеа и Ренал:
-Нийра не стой заключена там .Ела долу.
-Добре ще дойда.
Облякох се по-топло тъй като вече започваше да застудява.Излезнах:
-Нийра защо си се заключила така?Да не би...Андрас ?
-Не нищо не съм му направила,нито той ми е посегнал.Дълго е за обяснение.Нека да слезнем в залата и там ще ви разкажа.
Кеа ме изгледа странно ,но не каза нищо.Тя се запъти към кухнята и не дойде с нас.
Ренал ме попита:
-Усещам че се е случило нещо нередно.
Седнахме на голямата маса и аз започнах:
-Бях с Нерон до езерото с розите ,когато видяхме 4 черни сенки да се прокрадват не много далеч от нас,но не им обърнахме внимание.Вървейки към дървото видях че имаше лъв под него ..ами тоест Андрас .Нерон легна от другата страна на дървото ,а аз легнах върху него.Но когато се събудих него го нямаше.Андрас се събуди и тръгна да го търси .Той ми каза да се заключа.
Очите на Ренал станаха червени:
-Радвам се че си го послушала.
Сега си стой тук и мирувай.Аз ще бъда наблизо.Както той ти е казал, отиди си в стаята.Не излизай докато не ти кажа.
Послушах го и отидох в стаята си.Отново ми се спеше и се проснах на леглото.
................................................
-Нийра...Нийра......ела при нас......ела ...при нас...там в гората ,навътре ....ела....
-Добре.
Изправих се и си сложих халата ,защото бях само с ношница.Отворих вратата и тръгнах към долният етаж.Нямаше никого.Гласът продължаваше да ме вика.Излезнах през голямата врата и осъзнах че е почти нощ.Нямаше да се върна.Продължих. Навлезнах в близката гора и гласът отново ме повика:
-Нийра......Нийра....ела......
Вървях ли вървях,но никъде не се виждаше жива душа.Тогава осъзнах че съм сама в гората ,в която ми беше забранено да ходя сама.Нещо ме удари и аз паднах. Чух смразяващ сърцето глас:
-Глупав човек!Как лесно се хвана в капана ни!
Огледах се -пред мен бяха няколко черни фигури, точно като онези които видях.
-Какво сте ... вие?Какво искате от мен?
Последва юмрук в корема:
-Какво друго освен глупавият ти живот човеко?!
Отново юмрук.Този път извиках от болка.
-Той... Андрас ще ви намери и ...-заеквах и усещах как плюя кръв - и ще ви убие!
Те се изсмяха:
-Откога стана любимка на Краля на Северната долина,а?
Какво? Крал на Северната долина? Какво говореха те?
Един ме вдигна във въздуха и усетих ноктите му в шията си.Извиках колкото можех и той ме удари в земята.Почти загубих съзнание,когато чух как нечий рев се разнася из гората.Огромно черно животно скочи отгоре ми и видях как разкъсва чудовищата на парченца.Очите ми се затвориха бавно и забравих всичко.
.........................................................

.Бях в стаята си на леглото,а Андрас лежеше на пода до мен.Опитах се да се надигна ,но не можах.Тялото ме болеше.Не си чувствах краката.Той се надигна от земята и мигом се превърна в ....нормален.
-Нийра...добре ли си?
Огледах го- ризата му беше скъсана, а ръката му леко кървеше.Беше още нощ:
-Кои...какви бяха тези създания в гората?
-Демони на ноща.
-Защо ме нападнаха? Какво съм им сторила?
-Помниш ли когато ти казах че сетивата ти могат да те излъжат ? Е,ти падна в капана на демоните.
Спомних си какво ме попитаха те"откога стана любимка на Краля на Северната долина? "
Погледнах към него:
-Какво си ти?Кой си ти?
Той стана от леглото и се обърна към мен :
-Аз съм просто един ....звяр.Нищо повече.
Ядосах се и се разпищях:
-Не си обикновен звяр!Ти си нещо много по -голямо и страховито от това!Защо демоните нападнаха мен ,не теб? Защо се грижиш за мен ..защо .....защо не ме уби в гората?
- Убивам твърде често и се изморих от това.Аз ....Нийра аз......
Той не довърши изречението си и напусна стаята.
Незнаех какво да правя.Трябваше да се махна оттук.Станах и се облякох набързо.Туниката ми липсваше от гардероба и навлякох една кърваво червена рокля ,влачеща се зад мен.С или без нормални дрехи за езда , щях да тръгна.
Спомних си за Нерон и изтичах по стълбите.Скоро се зазоряваше. Трябваше да бъда бърза ,въпреки дългата рокля.Ето я и конюшнята.Потърсих Нерон.Той лежеше, но беше със седло.Трябваха ми само юзди.Намерих някакви и бързо го изкарах от бокса.Качих се и побягнахнахме към поляната накъдето беше Стената. Пришпорвах Нерон и видях че Ренал се връщаше с Хейза от някъде . Не му обърнах внимание и продължих.Бяхме стигнали до гората и реших да намаля скоростта.Вече бях близо.

ГЛЕДНА ТОЧКА НА Андрас

Нийра ме ядоса ужасно много.Спасявах и живота на няколко пъти,а тя само питаше какъв съм и какво съм.Щях да полудея.Оказа се че Нерон се е прибрал сам до къщата,но незнам как Нийра се озова върху мен. Беше толкова красива докато спеше.Прекрасната и кестенява коса се беше разрошира по мен ,а сивите и' очи ме изгаряха. На вратата на спалнята ми се почука.
-Андрас отвори !Аз съм ,Ренал!
-Какво става ?Защо чукаш така?
-Нийра..видях я да бяга към южната гора.
Полудях.Сега наистина вече щях да я вържа за леглото.Какво си мисли това момиче?
-Сама ли е ?
-Не .Язди Нерон.
Естествено че ще бъде с него.
Погледнах към Ренал:
-Вземи кон и тръгни след мен.
Ако в яда си опитам да .....-заеквах- се опитам да нараня Нийра ....ти ще бъдеш,този който ще ме спре.
Той кимна и се затича по стълбите. Надявах се че нищо няма да и сторя.Но животното в мен щеше.