Пета глава

1K 74 1
                                    

Вървях из огромна градина,изпълнена с рози и дървета.Тичах по дълга пътека ,която сякаш нямаше край. Изведнъж на края на пътеката стоеше висок мъж с гръб към мен.Косата му беше черна и дълга,стигаща почти под рамената. Беше красив ,нищо че беше с гръб към мен. За секунди той изчезна.Аз спрях.Градината се беше превърнала в кърваво бойно поле.Около мен имаше куп тела на животни и хора.Строполих се на земята и заплаках.В този момент всичко изчезна.
.........................

Събудих се.Помислих си че отново съм на коня, но този път беше по-меко. По-меко и по-широко.Не.Не можеше да бъде.Бях на гърба на звяра.Помръднах.Той се спря.
-Най-сетне реши да се събудиш.Помислих че си умряла.-изръмжа той.
-Не съм умряла ,но не разбирам защо ти ме носиш.
Погледнах напред-Стената се виждаше пред нас.Не можех да повярвам-носил ме е два дни до тук.
-Трябваше все някак да те пренеса.
Ядосах се на себе си за глупостта че съм спала толкова време:
-Пусни ме !Моля те спри.Искам да сляза.
Той спря и аз слязох.
-Защо си ме носел два дни до тук?Защо...Защо не ме събуди?
-Искаш ли да знаеш защо не те убих?-изръмжа-Искаш ли ?
Замълчах.Не исках да знам.
Той се насочи към стената и мина през нея.С един от ноктите си  подкани и мен да мина.Знаех че няма връщане назад.Направих първата крачка и паднах на земята в безсъзнание.Имаше нещо нередно във всичко това. Усетих само дълги нокти да се забиват в плата на роклята ми и да ме вдигат във въздуха.Скоро щях да умра.

..............................................

Единствената Onde histórias criam vida. Descubra agora