Единствената

Глава 27

Същата вечер незнайно как,никой не ме извика за поредното пиршество.Стоях на балкона ,замислена в думите на Азриел.Чудех се кога ли ще науча какво е новото ми изпитание.Въпреки че дори не знаех какво беше първото, вече го бях преминала успешно.Бях облечена в тънка, дълга черна рокля .Тук в двореца се чувствах ужасно самотна.И с право- единствените хора ,с които разговарях бяха двамата господари и двете прислужнички.На вратата се почука.Скрих се зад една завеса на балкона и зачаках.Непознат за мен глас проговори :
-Къде е ?
Явно имаше още някого с него.
-Как къде ?!Тук трябва да е !Да не мислиш че ще избяга!Ако само посмее да направи тази глупост ,Алклос ще я изгори жива заедно с Господаря на Севера!
-Ах ти противно създание !Как смееш да наричаш този предател Господар на Севера!?Единствения господар на Севера е Алклос ,никой друг!
-Разбирам те Мортес,но случайно да виждаш че и двамата господари са хвърлили око на човешката жена?
-Естествено че ще и хвърлят ако!Дори жените - елфи не могат да съблазнят господаря за толкова кратко време.
-Слушай Гайсар - ще наблюдаваш момичето и ще ми казваш всяка подробност за нея.
-Както наредиш Мортес.

Господи ..Какво става тук?Азриел и Алклос са ми хвърлили око?!Имах чувството че ще припадна.Защо чух всичко това?Защо?О господи ...Все още стоях скрита зад завесата и не мърдах.Двамата мъже си тръгнаха и реших че е безопасно да изляза.Настаних се пред огледалото и се огледах в него.Изглеждах много променена.Лицето ми беше леко закръглено, не изпито както преди.Очите ми изглеждаха по-зелени от всякога.А косата ми -прекрасната ми мръсно - руса коса беше леко потъмняла в края.Бях се променила много.Не бях старото момиче от Дорн.След секунди отново се почука.Двете близначки влязоха като сенки ,носейки някаква рокля.Отново щях да седя в нечий скут цяла нощ.
- Трябва да се облечеш ,а Господарят ни ще те очаква в Залата на мрака.
-А защо е тази рокля?
-Не питай.Просто изпълнявай!
Сложих си обичайното облекло- черни ботуши,тъмно зелена туника и клин в същия цвят.Вързах косата си на конска опашка и потеглих. Вървяхме около 10 минути.Момичетата ме въведоха в огромна тъмна зала.Ето защо се наричаше Зала на мрака-вътре не влизаше дори лъч светлина.Краля стоеше на няколко метра от мен.Погледнах от лявата страна на трона му и............Андрас.Сърцето ми се сви от болка.Андрас стоеше окован до трона на брат си,и мълчеше.Дори не смееше да помръдне.Косата му беше рошава и беше облечен в някакви дрипи.Нямаше следи от нокти или ножове. Стоеше мирно като най-верното куче на Алклос.
Пристъпих напред ,но не се поклоних.Гледах ту Андрас, ту Алклос.Господаря се засмя и стана от трона си:
-Имам малък гост Нийра.Смятах че ще бъде добре и за двама ви да си кажете последните молитви преди смъртта.
Погледнах го подигравателно.Не биваше да се издавам че чуствам болка,страх и отчаяние.
-И как мислиш че ще ми помогнат молитвите във второто изпитание,а?
-А повярвай ми скъпа - ще ти помогнат.Надявам се че освен да умееш да пленяваш сърца,можеш и да се биеш.
-От къде знаеш че не мога и двете наведнъж ,а?
Усетих как започвам да го дразня ,и то жестоко.Той само леко се усмихна и седна на трона си.
-Може би вече знаеш какво ще бъде изпитанието ти,а?
-Не ме карай да чакам Алклос.Изплюй камъчето най-сетне.Какво трябва да направя?
Изведнъж земята под мен се разтресе.От другата страна на залата се чу раздиращ сърцето рев.Огромна черна сянка се появи от нищото. Освен дълги нокти и капеща кръв от устата ,нищо друго не се различаваше.Щях да откача.Какво беше това по дяволите?
Алклос се засмя:
-Победи това Нийра.
Внезапно в краката ми се появиха меч,стрели и лък.Взех всичко и се хвърлих срещу чудовището.То обаче избегна атаката ми,завъртя се светкавично и разкъса задната част на дрехата ми.Добре че бях подготвена.Спрях се и огледах всички.Те стояха като статуи.Махнах разкъсания плат от мен,оставяйки кръста си покрит единствено от тънък плат риза.Чудовището се преобразяваше ту във вълк,ту в тигър ,ту в нещо друго.Взех две стрели и се прицелих в очите му.Първата стрела не го уцели ,но втората го прониза близо до окото.Идеално.Точно в десетката.Чудовището изръмжа и се спусна към мен.Още стрели полетяха във въздуха,но бяха спряни от гигантските лапи на съществото.Взех меча и се прицелих право в челото му.За секунди си помислих че няма да уцеля, но грешах. Меча се заби точно между очите на сянката.Тя изрева яростно и се строполи на земята.Цялата треперех.Трупа й стоеше в центъра на залата.Андрас не помръдваше от мястото си,а също и брат му.Приближих се до трупа,изкарах меча си от главата му и се изправих запъхтяна:
-Това ли е Господарю на Севера?Това ли е всичко?
-Почакай скъпа.Това е само началото.
Не не не.Ако не ми останат сили какво ще правя?Няма да се предам.
Два демона на ноща се изправиха пред мен,въоръжени с нокти и дълги мечове в ръка.Бяха сиви ,а устите им бяха пълни със остри зъби.И двата демона се спуснаха върху мен.Избегнах атаката като по чудо.Съществата се ухилиха и едното рече:
-Безполезно човече!Ще си платиш за всичко!
Както казваше баща ми "никога не губи вяра,дори и опастността да ти диша във врата"
наистина беше прав.Чудовищата отново ме нападнаха.Успях да съсека крака на едното същество ,благодарение на бързите ми рефлекси.То изпищя от болка и остана да лежи на земята.За да го довърша , забих меча си право във главата му.Другия демон още повече побесня и се нахвърли върху мен.Изведнъж всичко спря.То спря да диша, спря да мърда.Лошото беше че не можех въобще да мръдна.То лежеше отгоре и ме притискаше към студения мраморен под.Почти не ми остана въздух в дробовете.Напънах всички сили и махнах чудовището от мен.Цялата бях окървавена. Незнам дали кръвта беше моя или на сянката,но определено знаех че съм пострадала.Дрехите ми приличаха на парцали.Хубавото беше че съм жива.Погледнах трите трупа зад мен и осъзнах че сянката ,хвръляйки се върху мен ,несъзнателно е била пронизана от меча ми точно в сърцето.Алклос стана от трона си и бавно започна да ръкопляска:
-Браво Нийра.Браво.Никога не съм виждал обикновена смъртна да убива толкова чудовища наведнъж ....и да се оттърве само с драскотини.Ти наистина си цяло чудо.
Погледнах към Андрас и ми идеше да изкрещя "направих го за теб Андрас! За теб убих тези същества!...."
-Заведете я в стаята и.Погрижете се вечерта да изглежда ослепителна.
Това сякаш беше покана за Рая.Имах нужда от сън.От много сън и храна.