Единствената

Глава 14

ГЛЕДНА ТОЧКА на Нийра

Нерон вървеше бавно ,когато изведнъж се спря и се закова на земята.Услушах се.Нещо идваше.Нещо приближаваше.
-Дий Нерон,дий!
Нерон се спусна яростно към гората.Но отново се закова на място.
-Хайде момче, моля те тръгни!
В този момент нещо изрева яростно пред нас и Нерон побягна.Нещото тръгна да бяга след нас и ни настигаше бързо.Беше вече здрач и не се виждаше добре.Тогава огромна лапа се стовари върху мен и двамата с Нерон се озовахме на земята.Изпищях ,знаейки че може би Андрас ще ме чуе.Нещото се показа от сенките и заговори:
-Човешка жена.....от много време не бях виждал такава. .....или по- скоро ял.
Нещото приличаше на мечка и имаше прилика с демоните.
-Какво искаш от мен?
-Може би вече знаеш.
Животното се засмя и ме хвана за края на дългата ми рокля.В момента ,в който я докосна обаче ,лапата му се изгори и то изрева от болка:
-Изглежда Краля си има ново завоевание.Не очаквах обаче, че то ще бъде по-нисше от червей.
Чудовището се засмя и отвори устата си ,показвайки белите си дълги зъби,на които личаха петна от кръв.
Роклята ми беше съсипана ,а десният крак целият в рани.
Нерон лежеше на земята и леко се надигаше,но без успех.Той също беше ранен.
-Какво си ти?-попитах го.
-Аз съм най-страшния ти кошмар,най-големият ти страх...аз съм ноща.Аз съм по -стар от всичко тук,по-стар и от костите на тази земя.Знам всичко ,но на ужасна цена.
Чудесно.Сега беше момента:
-Какво знаеш за Андрас?
То ми се ухили:
-Задай въпроса си по-конкретно....знам много за Краля.
-Какво е това място?Защо има същества като теб и демоните?Защо Андрас има тази сила?Защо?
-Твърде много въпроси имаш ,човеко....но ще се опитам да отговоря преди да те убия.Това място е Северната долина, а нейн владетел е Крал Алклос,брат на Андрас. Той е жесток и безскрупулен убиец и ти не искаш да го познаваш.
-Как така ?Нали Андрас е Краля?Защо брат му да е Крал?
-Знаех че ще попиташ това.Преди години Алклос се напи в една кръчма и уби родителите си- Краля и Кралицата на Северната долина .По онова време той трябваше да стане крал ,но заради престъплението си бе наказан и прогонен от земите на Северната долина.
Андрас стана крал. Но един ден Алклос се върна в двореца и обяви състезание между Андрас и него.Битката беше за короната.Всички знаеха за невероятната мощ на Андрас, наследена от баща му и никой не вярваше че той ще изгуби.Алклос беше по -силен незнайно как.Той нямаше такива сили като на Андрас, но беше лукав и черните му очи лъжеха и най -големия измамник. В този ден Алклос победи и прокле Андрас никога да не намери покой и да не си върне короната. Андрас беше изтезаван цяла година докато брат му не се смили над него ...и му каза че само ако намери човешко момиче ,мразещо народа ни до такава степен че да убие един от тях без капка милост ,и да се влюби в Андрас.....така каза Алклос-тогава и само тогава короната ще бъде върната.Но уви на господаря му остана само м.....
-Колко му остава ?Кажи ми!!!
- Късно е .Той е тук.
Огледах се и видях Андрас да гледа право към Чудовището .
-Изчезвай оттук преди да те разкъсам на парчета !-изрева Андрас.
Той отново се беше преобразил на лъв с вълчи уши.Чудовището само ми се ухили и изчезна в тъмнината. Не чуствах краката си. Причерня ми ,но видях как нормалният Андрас ме хвана и ме понесе на ръце:
-Господи Нийра какво правиш?Защо бягаш?!Искаш ли наистина да те вържа за леглото?
-Къде е Нерон ?
-Престани с този кон.Ренал ще се погрижи за него.Защо избяга ?! Мислеше че няма да те намеря ли?! А?
-Не.Знаех че ще ме намериш и ще ме спасиш.Исках да избягам защото....-изкашлях се и усетих вкуса на кръв в устата си.
-Погледни се! Ти си най-лудият човек ,който съм виждал до сега.
Той ме пусна на земята и се надвеси над мен:
-Какво ?Сега ли ще ме убиеш?
Той само ми се усмихна и ме целуна по бузата:
-Малка моя...нямам никакво намерение да те убивам.Ти си толкова млада ,но същевременно унищожително красива...И това ме влудява.
Той се наведе и ме целуна.Беше прекрасна целувка. Никога нямаше да я забравя.
-Да се прибираме у дома.
Той отново ме повдигна на ръце и ме понесе към къщата.
Усещах мръсната си рокля да се влачи по земята. Незнаех какво чуствам - дали любов или умраза-дали гняв или страх.
Но определено знаех какво се случваше с мен- бях влюбена във звяра ,който преобърна целия ми свят.
.....;....................................... ..
-Нийра, ехо събуди се мила време е да ставаш!
Беше Кеа.Радвах се да я видя.
Липсваше ми много.
-Кеа какво имам на крака си?
Тя ме изгледа :
- Ами намазана си с мехлем от стрити червеи и конски изпражнения,мила .Не се безпокой ...Няма да трае дълго.
-Какво ? Какво каза ?
Отметнах чаршафите и видях че имам бинт на десния крак .
Кеа се засмя:
-Хахаха.Да не съм луда ,момичето ми !?Няма нужда да се притесняваш ..Добре си благодарение на него-тя посочи балкона и аз станах да видя -Андрас отново спеше под дървото ,но беше напълно нормален .
-Искам да ида и да го видя.
-Иди ,но първо си свали тази дрипа и си сложи нова дреха.
-Добре .
Отново бях с туника и изтичах надолу до стълбите.Там Ренал беше до вратата:
-Аа не .Този път няма да бягаш!
-Ренал спокойно ,ще ида до господаря ти .Не ме спирай ,моля те !
-Добре ,но върви тихо и се прави че сякаш той не те чува ,защото усещам как вече чу смеха ти от горния етаж.
-Добре.
Излезнах и се запътих към Андрас ,който спеше на нещо като хамак, но по -голямо и стабилно.
Приближих се и тъкмо да го стресна,когато той ме хвана за ръката и ме придърпа към себе си:
-Вече си по- добре.Радвам се.
Очите му бяха зелени.
-Защо не спиш като ...ами знаеш как.
-Не искам да да съм постоянно така .....искам да съм като теб...не животно.
-Аз пък се чудя дали можеш да яздиш с мен тази вечер?Какво ще кажеш ,а?
-Мога още сега .
Той стана от хамака и се затича към конюшнята.Последвах го и когато стигнах ,видях Андрас да стои до черно -бяла кобила.Нерон беше плътно до нея.
-Реших че не можеш да яздиш Хейза и затова ....е ,запознай се със Зита.