Глава седем

1K 83 0
                                    

Още не беше пукнала зората,когато реших да сляза по дървото.Катерех се като катерица-бях на поне два метра от земята ,когато клонът под мен изпръщя и се счупи.Полетях надолу.Нещо ме хвана-нещо меко и голямо.Не отново!Бях готова Андрас да ми пререже гърлото.Висях с главата надолу от едната му лапа.
- Момиче какво правиш ?
Изхлузих от ръцете му:
-Имаш ли си представа какво щеше да стане ,ако не бях там?!
Знаех точно какво щеше да стане.
-Недей да хабиш пердетата в опита си да избягаш от мен.И да искаш няма да успееш.
Той се превърна в човек-Не можеш да ме измамиш .
-Благодаря че ме спаси ,но нямам нужда от допълнителен урок по маниери от един звяр,събличащ момичета в безсъзнание.
-О повярвай ми беше много по -кротка докато беше заспала-той ми се ухили-дори прекалено кротка.
Ренал се показа иззад ъгала:
-Андрас би ли дошъл за минутка?
-Сега идвам.Той погледна отново към мен и се наведе: - Внимавай с кого говориш,какво правиш и как се държиш. Всеки твой погрешен ход може да ти коства живота.
Усетих дъхът му.Той не се шегуваше.Беше прав че си отварям устата твърде много.Изтичах в стаята си и се проснах на леглото.Липсваше ми семейството и най-вече свободата.Не можех да остана,трябваше да тръгна.Въпреки че знаех че не бива..

Единствената Donde viven las historias. Descúbrelo ahora